— Искам да знам чия беше абсурдната идея за отстъпление — повтори Пинданон вече по-тихо, но все така разпалено. — Можехме да си върнем прохода Уърл… Баща ти толкова разчиташе на това…
— Целта беше да удържим колкото е възможно по-дълго — забеляза Андер. — Немислимо беше да ги спрем, въпреки че направихме, каквото беше по силите ни — и при Халис, и при Уърл. Оттам нататък всяко забавяне би означавало да ни избият до крак…
— Ти нямаш никакъв опит във военните дела, принце! — кипна Пинданон. — Ето защо нямаше право да издаваш заповеди, преди да си се допитал до мен! Ако не беше син на краля, когото толкова уважавам…
— Гневът е лош съветник, генерал е! Не изричай прибързано думи, за които после ще съжаляваш…
В този миг в палатката влезе Аланон, следван от Стий Джанс.
— Няма смисъл да спорим излишно, генерале — завърши Андер. — Считам, че въпросът е приключен. А сега по-добре да помислим какво ни предстои. С колко дни разполагаме, докато демоните ни настигнат?
— Най-много с ден-два — сухо отвърна Пинданон.
— По-малко — намеси се Аланон. — До утре призори.
— Сигурно ли е? — свъси вежди Андер.
— Повече от сигурно.
— В такъв случай да помислим как ще ги спрем… — принц Андер неспокойно въртеше в ръцете си жезъла на Елкрис.
— Какво има да се мисли?! — изкриви лице с досада Пинданон. — Трябва да организираме защитата на Бейн Дроу и да ги приклещим, преди да са стигнали долината.
Андер си пое дълбоко дъх.
— Но нали при прохода Халис се опитахме същото и ударихме на камък… Демоните удържат надмощие благодарение на численото си превъзходство…
— Този път ще бъде по-различно — настоя Пинданон. — Силите ни ще бъдат събрани заедно, конницата ще влезе в действие, изобщо — предимствата ни сега са повече.
Андер хвърли поглед към Аланон, но друидът мълчеше.
— Андер, нека аз да поема командването! — продължи Пинданон, като пристъпи напред. — Знам как да организирам защитата, за да я доведа до успешен край… Познавам войската като петте си пръста…
— Не, генерале. — Гласът на Андер беше твърд, категоричен.
— Видях с очите си на какво са способни демоните. Видях как разпръснаха стари опитни бойци като пилци. Уважавам побелелите ти коси, но досега не си се сблъсквал с враг като този. Демоните са движени от сляпа омраза, която е замъглила разсъдъка им, и са способни на всичко. На нас обаче ни е мил животът, а една необмислена стъпка е равносилна на самоубийство.
С крайчеца на очите си долови лекото одобрително кимване на Аланон.
— Прекалената предпазливост не води до нищо добро, принце — горчиво се изплю Кейл Пинданон. — Баща ти се вслушваше в думите ми…
— В момента обаче аз замествам баща си — сви рамене Андер. — Което ще рече, че той ми е гласувал пълно доверие. А от теб, генерале, очаквам помощ и съвет, не и непрестанна съпротива.
Пинданон пламна и изведнъж посочи към Аланон:
— Ами той? Защо мълчи? Нали и той ти с съветник — нека даде някакво смислено предложение!
— Искаш да знаеш какво мисля аз ли, генерале? — сдържано рече Аланон. — Истината е, че не можете да спрете демоните. Можете само да забавите настъплението им.
— Чудесна възможност, няма що!
— Единствената ви възможност — хладно отвърна друидът. — Целта е да осигурите на Амбърли достатъчно време да изпълни задачата си.
— Не на мене тия — Кейл Пинданон направи горчива презрителна гримаса. — Само не ми казвайте, че съдбата на цялото кралство е в ръцете на едно момиченце! Какво предлагате тогава — да стоим със скръстени ръце и да я чакаме да се завърне?! Ако така твърдят старите легенди, за мен те са пълни измислици!
Стий Джанс, за чието присъствие почти бяха забравили, пръв наруши настъпилото дълго мълчание:
— С ваше позволение, принце…
Андер кимна и той продължи:
— Волнонаемният корпус неведнъж се е сблъсквал с подобни ситуации, в които сме нанасяли на врага съкрушителен удар въпреки численото му превъзходство. Един от старите ни изпитани принципи в такива случаи е никога да не оставяме една-единствена неподвижна линия на защита. А ето и какво точно правим — разделяме се на няколко бързоподвижни отряда, които атакуват врага едновременно от различни страни и се изтеглят веднага, след като нанесат удара. Целта е в редиците на врага да настъпи объркване и силите му да се разпръснат.
— Да, но нали целта е да се удържат позиции — намръщи се Пинданон. — Какво печелите, като се изтегляте непрекъснато?
— Какво ли? Когато редиците на противника са достатъчно разтеглени и разпокъсани, прилагаме нещо като мъртва хватка, ето така — той сключи дланите при основите им и изведнъж ги събра с оглушителен плясък — и нанасяме решаващия удар!
— Как по-точно предлагате да стане това при Бейн Дроу? — заинтригувано го погледна Андер.
— Как ли? Пехотата първоначално ще привлече вниманието, стрелците ще ги причакват от едната страна, конницата — от другата. Увлечени в гонитбата на заека, демоните сами ще влязат в капана.
— А кой ще бъде заекът? — навъсено попита Пинданон.
На устните на Стий Джанс заигра усмивка:
— Как мислите, генерале?
Пинданон сви рамене и промърмори:
