— Защо пък да не опитаме… Дано само на заека са му достатъчно дълги краката…
— Колкото до това, не се бойте, генерале. Не се е намерил още някой да му скъса кожухчето…
Андер и Аланон се спогледаха. Друидът кимна.
— Значи това ще бъде планът за защитата на Саранданон — обяви принцът. — Да си пожелаем успех! И той стисна ръка на Стий Джанс и Кейл Пинданон.
Изпитваше огромна благодарност към Стий Джанс и се питаше как ли би завършил спорът с Кейл Пинданон без неговата намеса. Изведнъж му мина през ум, че може би присъствието на Стий Джанс на съвета не беше случайно. Дали пък Аланон, който умееше да предвижда развоя на събитията, не се беше погрижил за това?
Погребаха Арион Елеседил на разсъмване. Брат му, Кейл Пинданон и няколко десетки гвардейци го изпратиха в последния му път.
Не оставиха знак на гроба, за да не го открият демоните и да се гаврят с тялото. Погребаха го безмълвно, по стар елфски обичай, без надгробни слова и траурни песни, но в очите на изпращачите имаше сълзи и Андер почувства, че след брат му все пак щеше да остане нещо, на което никой не би могъл да посегне, и това беше споменът.
Демоните атакуваха при Бейн Дроу след по-малко от час. Те се стичаха с крясъци откъм северните хълмове като рояк огромни черни скакалци, право натам, където вече ги очакваха стрелците и копиеносците на елфите. Разположени по склоновете на Кенсроу, защитниците на Бейн Дроу ги обсипаха с дъжд от стрели. Първите нападатели се затъркаляха надолу и повлякоха след себе си следващите. Така още в първите минути на битката демоните дадоха стотици жертви и първата им атака бе отблъсната. Пронизителните им писъци огласяха цялата околността черните космати тела се гърчеха от ярост и болка.
И все пак отзад прииждаха такива неизброими пълчища, че в един момент стрелите на елфите се оказаха недостатъчни и бойците се видяха принудени да се изтеглят.
Точно в този момент отряд ездачи със сиви плащове се появи като изпод земята. Начело яздеше едър мъж с червени коси и набраздено от белези лице. Конниците яздеха с извадени копия и всяха смут и объркване в редиците на демоните, които побързаха да се спуснат след тях като тъмен облак.
Внезапно отрядът на Стий Джанс, защото това беше точно той, зави така рязко, че препречи пътя на демоните, и в същия миг червенокосият ездач вдигна ръка Демоните, които вече не образуваха плътна непробиваема маса, а се бяха проточили по цялото протежение на Бейн Дроу, изведнъж осъзнаха какво ги грози. От всички страни към тях препускаха конници, които ги подбраха като стадо и ги натириха право към високата фигура с черен плащ, която застрашително простираше ръце от скалите на Кенсроу и мяташе кълба от синкав пламък. Демоните бяха обградени отвсякъде, изложени на прицел, обхванати от паника и елфите се възползваха от объркването им. Скоро скалите се огласиха от победните им викове.
Но сражението не приключи с тази неуспешна атака. Битката продължи през целия ден, като отрядът на Стий Джанс неуморно разиграваше демоните, отвличаше вниманието им и ги тласкаше натам, където ги очакваше собствената им гибел. Почти обезумели от яростна възбуда, преследвачите забравяха всяка предпазливост и докато се усетят, попадаха между ударите на елфите. Откъснати от останалите си събратя, те се лишаваха от своето основно преимущество — численото си превъзходство, и шансовете им за успех ставаха нищожни.
Известно време демоните безуспешно се опитваха да завземат склоновете на Кенсроу, но копията и стрелите на елфите бяха безпощадни. Пък и оня черен гигант, който мяташе отгоре смъртоносен огън, съвсем не улесняваше задачата им. Напразно се опитваха да му попречат — той сякаш беше неуязвим, затова пък всеки, който посегнеше към него, биваше унищожен.
И все пак една от атаките на демоните се увенча с успех — те пробиха защитата на елфите на самия бряг на Инисбор и се втурнаха през пясъчните дюни право към ширналата се равнина отвъд. За момент изглеждаше, че всичко е свършило и развоят на битката е необратим, но конницата ма елфите успя да догони нашествениците, решена да ги спре с цената на всичко. Тя ги разпръсна по брега, подкара ги към водите на езерото и там окончателно ги довърши.
Хиляди демони загинаха през този ден в кървавата битка за превземането на Бейн Дроу. Атаките следваха една през друга с някаква безразсъдна, ожесточена настойчивост. Сякаш демоните бяха решени да успеят с цената на всичко и нищо не бе в състояние да ги спре. Елфите и бойците на Стий Джанс също дадоха много жертви, но този път поне имаше защо — нашествениците не успяха да нахлуят в Саранданон.
