Разшифровката на текста гласеше, че намерените в апартамента касови бележки са били проверени — Забелин е направил покупките в деня на смъртта си. При това той не е очаквал дамата същия ден или я е очаквал, но по-късно, защото изобщо не е бил готов за нейното посрещане: нито тоалетните принадлежности, нито бельото са били разопаковани и поставени по местата им. Той обаче е пил и ял с някого. С кого? Кого може да е довел в апартаментчето, предназначено за любовни наслади? Близък приятел? Двамата свидетели отричат това, твърдят, че Юрий Петрович никога не ги е канел в тези наети апартаменти. Внезапно срещната жена? Бивша любовница, която е срещнал случайно на улицата или в магазина и си е направил експеримента „хваща ли ръжда старата любов“? Или съвършено нова позната, достъпна и разполагаща със свободно време? Защо не? И такива неща се случват: запознаеш се, замайва ти се главата, тя е съгласна, свободният терен е наблизо — и не се удържаш от съблазънта. Но защо една нова позната ще го убива? Какъв е мотивът? Не може да е обир: парите на Забелин са си останали в портфейла му. Ами бивша любовница? Може и да го е убила, особено ако навремето са се разделили с лошо и тя е стаила обидата си. Опитах се да си представя такава бивша любовница, която се разхожда из града с пистолет със заглушител. Дали защото фантазията ми е бедна, или съм нещо глупав, но нищо не излезе. Не успях да обрисувам подобен образ.
За сметка на това изникна една идея и аз реших да я проверя.
— Родителите на Забелин живи ли са? — попитах Вилков.
— Само майка му — завъртя глава Шурик. — Живее отделно. Злобно бабе — бррр!
— А ако аз поговоря с нея?
— Защо? В моето дело ли искаш да се намесиш?
— Стига де, в никакво дело не искам да се намесвам. Каквото е твое, си е твое, а моето си е мое. Преди трийсетина години Забелин е познавал едно момиче, та си помислих, че може би майка му я помни. Разрешаваш ли?
— Преди трийсет години той вече е бил женен. — Шурик назидателно вдигна пръст. — Така че едва ли. Нали е бил предпазлив.
— За опит пари не искат. Я си представи, че…
— Добре бе, давай — милостиво разреши той, — но после всичко ще ми разкажеш.
— То се знае — обещах честно.
Следователят Вилков не беше свидлив и щедро сподели с нас цялата информация, разбира се, в разумни рамки. Уликите, следите, доказателствата и мероприятията по издирването на престъпника слабо ме интересуваха, може да се каже — никак не ме интересуваха, но пък измъкнах от Вилков всичко, което засягаше самия Юрий Петрович Забелин.
Животът на покойния ми се стори ярък и бурен. Роден в Москва, минал през казарма, завършил Висшата милиционерска школа и станал оперативен работник. Специализирал се в разкриването на престъпления, извършвани от непълнолетни. Работил в Управлението на вътрешните работи във Фрунзенски район на Москва, после получил повишение и преместване на „Петровка“. В края на седемдесетте — ново повишение и преместване в Главното управление при Министерството на вътрешните работи на Русия. Буквално след година бил изпратен в голям областен център на длъжността заместник-началник на Градското управление на вътрешните работи. Просто невероятна за онези времена кариера. Интересно, кой ли го е издигал така? Или той наистина е бил невероятно ценен служител?
По-нататък Юрий Петрович растял в кариерата с умерена скорост — сменял длъжности, на някои се задържал по-дълго, на други — съвсем кратко, но те, както си е нормално, били все по-високи. През деветдесет и пета излязъл в запаса, върнал се в Москва и намерил поле за изява като организатор на служби за безопасност в бизнеса. Започнал от малка фирма, където го взели с радост, защото имал солидни връзки в Министерството на вътрешните работи и можел да се окаже много полезен, последвала по-голяма фирма, сетне още по-голяма, докато накрая стигнал до банка „Руски кредит“. Тоест в сферата на частния бизнес кариерата на Юрий Петрович се развивала съвсем обикновено, без необясними и учудващи скокове и странни падения.
Забелин се оженил рано — на двайсет и три години, на двайсет и пет му се родил син, докато второто дете — дъщеря — дошло много по-късно, когато Юрий Петрович бил почти на четирийсет. Синът бил вече голям и самостоятелен, живеел отделно от родителите си и се занимавал с някакъв бизнес, дъщеря му учела в Англия. Жена му, която в съветско време скучаела с балансови отчети и тем подобна счетоводна документация, след перестройката се оказала притежателка на една от най-търсените професии и в момента процъфтявала в креслото на финансов директор на голяма търговска мрежа. С една дума, заможно и във всяко отношение благополучно семейство.
