— Те му се обадили, казали — фирма „Мосгаз“ обикаля да проверява, трябва достъп до там, е, и той отишъл, отключил, а той бил проснат там, вече тридневен…
След уточнение се разбра, че „те“ са съседите, първият „той“ е хазяинът на апартамента, а под „там“ се подразбираше самият апартамент, в който бил убит и открит вторият „той“ — Юрий Петрович Забелин.
— А защо тридневен? — учуди се Семьонов. — Какво, никой ли не го е търсил? Нима никой не е разбрал, че човекът е изчезнал? Не е бездомник все пак, има приличен вид.
— Ами тя заминала от Москва, а тези сметнали, че по работа, той говорел нещо такова, че трябвало да се отиде да се види на място, така че те решили, че е заминал…
В превод на общоразбираем език тази тирада означаваше, че съпругата на Забелин отсъствала от Москва, а в работата му всички смятали, че той е заминал да инспектира някакъв филиал в друг град. Наистина неведнъж опитвали да се свържат с него, но на мобилния му телефон отначало никой не отговарял, а после се оказал изключен (вероятно, когато се е изтощила батерията). Тогава — на втория ден от отсъствието на Забелин от работа — се обадили във въпросния филиал, откъдето отговорили, че Юрий Петрович не бил идвал при тях, макар че наистина се канел да отиде. Подчинените помислили, че ръководството го е ударило на живот — в смисъл на водка и жени (на всеки се случва!), и се зарадвали на свободата и безконтролността, докато началството на Юрий Петрович за всеки случай проверило болниците и моргите и като не открило Забелин, се поразтревожило и съобщило в милицията. От милицията не проявили ентусиазъм и казали да чакат. Не се наложило да чакат дълго — още на следващия ден Юрий Петрович бил намерен съвършено и окончателно мъртъв, застрелян с пистолет, но не у дома си, а в апартамент, който бил наел няколко дни преди смъртта си. Съседите не били чули нищо интересно — нито шум от кавга, нито изстрел, и стигнали до извода, че е било стреляно с пистолет със заглушител. Моментално намерили хазяина, но неговите показания не хвърлили никаква светлина върху събитието. Той бил дал апартамента под наем чрез агенция за недвижими имоти, всичко както си му е редът, с договор за наем и готовност да плаща данък върху доходите. Бил се регистрирал в договора със собственото си име и с паспортните си данни. Тоест нищо скрито-покрито, никакви фалшиви имена и подправени документи. За какво му бил на Забелин апартаментът — това никой не знаел, но първото, което хрумва на човек в такива случаи, е жена. В апартамента били намерени нови, още с опаковката, тоалетни принадлежности, хавлии и комплект спално бельо, както и остатъци от продукти, отворени и неразпечатани бутилки с алкохол, бонбони, бисквити, плодове. Създавало се впечатление, че Забелин е очаквал да му гостува именно дама, и то я е чакал не за делови разговор, а за романтична среща. Дамата е дошла, хапнала, пийнала, застреляла е Юрий Петрович и благополучно се е оттеглила, без да стигне до интимност: спалното бельо и хавлиите си стояли в пакетите неизползвани. Две седмици следствието си блъскало главите над въпроса: коя е дамата, заради която покойният е наел апартамент, където е смятал да свие любовно гнездо? И отговор все още нямало. А всъщност тази дама се явявала първа и главна заподозряна.
— Шурик, а ти поне имаш ли някаква идея за какво й е било на дамата да убива Забелин? — попитах аз. — Има ли някакъв мотив?
— Един дявол знае — изчерпателно отговори Вилков.
Трябва да отбележа, че Шурик произнасяше цялостно устойчивите идиоматични изрази, пословиците и поговорките, без да променя или пропуска нито една дума.
— Едва ли е с цел обир — продължи той. — Там нямаше нищо такова, то не е негово, а у него, каквото е имало, си е останало.
С други думи, в самия апартамент не е имало нищо ценно, тъй като хазяите са го подготвили за даване под наем, а наемателят не е успял да занесе нищо (а може и да не се е канил да носи). У убития е била намерена солидна сума пари, тоест престъпникът (или престъпниците, или престъпницата) не се е съблазнил.
— А какво казват експертите? — продължих да разпитвам аз.
— Пръсти колкото щеш. И съдове… — Шурик показваше с устни и ръце нещо, което можеше да се преведе като „използвани и неизмити“.
