Хубав престъпник му се беше паднал, от нищо не е имал страх. Оставил бе отпечатъци от пръсти, от устни, образци от слюнка. Какво можеше да означава това? Той (а най-вероятно — тя) убива Забелин, изпада в паника, губи самообладание и побягва от местопрестъплението, като оставя следите от своето пребиваване неунищожени. Но има и друг вариант: този човек не се страхува, защото знае, че няма начин да го открият. Каква полза от следи, ако после няма да има с какво да се сравнят? А убиецът е бил сигурен, че милицията няма да има с какво да сравнява. Върху него никога няма да падне подозрение, нещо повече — той никога няма дори да попадне в полезрението на следствието. Защо няма да попадне? Защо никой няма да го заподозре? Та нали в такива случаи следствието се взира най-подробно в целия кръг познати на убития — и близки, и далечни. А убиецът какво — сигурен е, че по никакъв начин няма да се взират в него ли? Защо?
Защото не фигурира във въпросните кръгове. Защото е скорошен познат, за когото никой не знае. Защо не знае? Защото е жена, потенциална или вече осъществена любовница, която Забелин още не е запознавал с никого и за която не е разказвал на никого.
Ето такъв приблизително беше ходът на разсъжденията на следователя Вилков. Добре че ние със Семьонов отдавна бяхме се научили да разбираме неговата своеобразна реч и макар и с известно усилие, доста ловко се промъкнахме през купищата местоимения, накъсани фрази и изразителни жестове.
— А какво казват близките приятели? — поинтересува се Семьонов. — Та той трябва да им е разказал за новата си мадама. Е, може в началото да не я е показал, но на човек просто отвътре му идва да се похвали. Или какво?
— Или такова — сви рамене следователят. — Двама са. Той изобщо си бил голям коцкар, разбирал от красивото, но си траел, не ги показвал. И изобщо се пазел. Никакви такива, всичко както си е редно, да не се чуе и види. Хванел ли си нова, хоп — апартамент. Казал им, вярно, но така, в общи линии. Запознах се значи и така де, нали, но нищо съществено.
Тоест покойният Забелин имал двама близки приятели, на които казал, че се е запознал с интересна жена, но засега не форсирал събитията, изчаквал. Юрий Петрович бил крайно предпазлив, гледал да не върши лекомислени постъпки, за да не го разкрият жена му или общи познати. Когато започвал нова връзка, наемал жилище и не водел никакви други жени в това жилище. Нова приятелка — нов апартамент. Никакви сцени и нежелателни срещи.
Седяхме до прозореца в не много скъпо питейно заведение, бавно похапвахме мезета, пийвахме тръпчива тъмна бира и току поглеждахме към улицата, наблюдавайки минувачите. Точно пред нас се мотаеше неспретнато човече с жалки поувехнали розички в огромна чанта, които се опитваше да пробута на всички минаващи покрай него двойки. Тоя човек се мяркаше пред очите ни отдавна, но едва сега ние с Вилков едновременно погледнахме към него, после срещнахме погледите си. Изглежда, ни бе споходила една и съща мисъл, разликата беше, че в моята глава бе узрял въпрос, а Шурик вече бе намерил отговора.
— Глупак! — ядосано се тросна той и яростно смачка цигарата си в пепелника.
— Кой? — не разбра Валя Семьонов.
— Кой, кой… Аз. Аз съм глупак.
Значи в апартамента, където е загинал Забелин, е нямало цветя.
— Ей, голям глупак излязох — продължи да се тръшка Шурик. — Две седмици отидоха на вятъра. Пак добре, че ми просветна.
Нашият приятел притежаваше едно забележително качество: беше самокритичен и се ругаеше толкова страстно и безпощадно, че на всички околни им се приискваше начаса да започнат да го съжаляват и уверяват, че нищо страшно не се е случило.
Семьонов местеше учудените си очи ту към Вилков, ту към мен.
— Не разбрах, момчета, за какво става дума?
Шурик обясни, доколкото можа. Смисълът на неговите обяснения се свеждаше до догадката, че щом — според уверенията на приятелите му — Юрий Петрович Забелин е ухажвал дамите грамотно и красиво, то за интимната среща са били нужни не само чисти хавлии и спално бельо, не само плодове, леки мезета, десерти и шампанско, но и цветя. Задължително цветя. А цветя не е имало. Едва ли дамата убийца си ги е взела за спомен. Дори да е било така, би останала ваза с вода, а там е нямало никаква ваза — нито със, нито без вода.
— Значи е бил мъж, а не жена — потиснато констатира Шурик. — И касовите бележки… Нали проверихме, от същия ден са. Обаче не е разопаковал нищо, само кльопачката и пиячката…
