Макар и да бе съгласен, че съществуват някои „специфични“ характерни черти, присъщи на единия и на другия пол, които обаче най-често нямат нищо общо с физиологията.
Спомни си погледа на Зенаид Ганьон, който бе срещнал за няколко секунди на острова си в архипелага Каикос.
Зенаид Ганьон, която Гантри смяташе за необходимо да води със себе си. И това бе показателно. Връзката между Лакомника и канадката бе нещо повече от случаен съюз, разбира се, но Гантри едва ли излагаше красивата Зенаид на рисковете на една тъй опасна авантюра само за да я опипва по пътя.
Непознатият почерк, доловен от Бърт Съсман, принадлежеше явно на Зенаид. Тайната съветничка на Роарк. Белязала с клеймото си цялата отбранителна стратегия и преобразувала поредицата настървени контраофанзиви в педантична и хладнокръвна тактика на оттеглянето стъпка по стъпка, сантиметър по сантиметър. Бримка наопаки, бримка налице — в поведението на Роарк прозираше чисто женско лукавство.
И никаква надежда за успех, безспорно. Рано или късно Лодегър щеше да победи. В крайна сметка финансовата му мощ щеше да вземе връх. Освен, разбира се, ако Гантри не успееше в безумното си начинание.
Лодегър тъпчеше на място и губеше време, омотан в изкусно набримчената му от красивата Зенаид плетка.
Виж, това беше наистина забавно.
Плетачката на „антирейдови“ дантели.
Обявената от Гантри ПОП срещу „Обауита“ приемаше откровено катастрофален обрат, въпреки подкрепата, оказвана му от трима солидни партньори — един от най-богатите хора в Северна Америка и двама австралийски финансисти, между които известният Робърт Мъргатройд, вестникарски магнат и притежател на истинска империя във филмовата индустрия.
Лодегър реагираше безпогрешно в отбрана. Бе очаквал атаката на Гантри и безукорно разигра пешките Хардинг, Фийлдинг и Кампанела.
Както в аферата „Йелоухед“, така и в случая „Обауита“ бяха в ход няколко съдебни дела. И всички те се развиваха в полза на Лодегър.
Който и тук щеше да победи.
В рамките на хипотезата, разбира се, че дотогава Гантри не успее да го заличи от лицето на земята. А ти още не си взел решение.
Самолетът на Макартър наближаваше Мексико, където скоро се приземи. Тук Макартър очакваше да бъде посрещнат от лимузина, която да го закара до хасиендата, а оттам да отлети за Колумбия.
Не. Очакваше го нова заповед. „Онези“ бяха отложили срещата. Положението „там“ било малко деликатно. Да си вършел работата, щели да го повикат отново, Макартър начаса промени плановете си и с малък самолет за делови пътувания отлетя за едно провинциално летище в Юкатан, в Северозападен Канкун. Там щеше да го чака кола, която да го откара до хидроплана. И още същата вечер щеше да преспи на борда на „Грациела“, без официално да е напускал мексиканската хасиенда. Анулирането на пътуването му до Колумбия по-скоро му харесваше.
Една от новините, които му бяха съобщили в Лос Анджелис, се отнасяше до смъртта на Лу Манти. Сюзън Манти с отчаяно упорство отричаше, че е убила съпруга си и любовницата му, след като ги бе изненадала в любовното им гнездо. Но протестите й ни най-малко не трогваха орегонската полиция, която й предяви куп изключително сериозни обвинения. Вярно, върху оръжието на престъплението нямало отпечатъци, но обвиняемата носела ръкавици и върху тези ръкавици открили следи от барут. Независимо от твърденията й, било повече от очевидно, че Сюзън Манти е използувала огнестрелно оръжие, и то съвсем неотдавна. Освен това се появила в хижата само няколко минути след пристигането на Лу Манти и младата жена, което означавало, че ги е следила. Кой би повярвал на версията й за телефонното обаждане (на всичкото отгоре анонимно!), което се кълняла, че е получила?
От друга страна, по снега около хижата били открити следи само от нейните стъпки и от тези на Манти и на приятелката му, никакви други. И това било вече неопровержимо доказателство. Да не говорим за чехословашкия пистолет, за който самата тя признала, че принадлежал на съпруга й.
Упоритостта, с която продължаваше да отрича, огорчаваше дори собствените й адвокати.
Смъртта — екзекуцията — на Лу Манти не изненада Макартър. Лодегър бе направил безспорно груба грешка — все тази импулсивност! — нареждайки на Манти да убеди канадката, че Гантри е единственият виновник за бедите на Мисиками. Оттук нататък премахването му бе напълно в реда на нещата. А в стила на елиминирането му Макартър разпознаваше дамгата на Убиеца.
Ел Сикарио го бе извършил собственоръчно. Очевидно не му бе неприятно да се нагърбва лично с изпълнението на определени задачи, вместо да го възложи на някой от подчинените си. За да не изгуби навика, най-вероятно.
