Двете пироги се появиха в дванайсет и двайсет и три. С помощта на бинокъла Ел Сикарио веднага разпозна Гантри. Момичето седеше зад него. Беше невероятно привлекателна, дори и така, вкопчила се в ръба на пирогата, силно разтревожена и с плувнало в пот лице. Ел Сикарио фокусира лещите и задържа поглед на гърдите й, изпълващи до пръсване блузата с къси ръкави; гърди, свободни от сутиен, чиито потни зърна бяха изрисували малки кръгчета върху синия памучен плат. Канадката носеше шорти и положението на голите й крака разкриваше гънката на слабините й и крайчеца на черни пликчета. Заедно с тях в първата пирога пътуваха двама ибани. Четирима други ги следваха във втората. Ел Сикарио наброи пет М 16 и една карабина „Армалит 18“. Бяха на триста и шейсет метра. Малките извънбордови мотори с мъка преодоляваха силното течение.
Ел Сикарио буквално се уви около „SIG“-a. Все още без да слага пръст на спусъка. Чувстваше невероятно спокойствие, почти безразличие.
Триста метра. След тринайсет-четиринайсет секунди носът на пирогата щеше да достигне показващата се над водата скала, която бе избрал за ориентир. Ел Сикарио взе на мушка дясната гърда на канадката, прицелвайки се точно в безочливо щръкналото зърно.
Радиостанцията.
Включи я на прием. Не без известно колебание.
— Съобщение от Снейк — каза гласът на китайски. — Съобщение от една дума:
Desligado — „развързан“ на испански — беше кодирана заповед за незабавно прекратяване на дадена операция.
Седем секунди преди изстрела.
— Чух ви много добре — отговори Убиеца, — но е прекалено късно. Повтарям: прекалено късно. Предайте.
Сложи показалец на спусъка и протегна лявата си ръка, за да изключи станцията.
— Второ съобщение — обади се отново гласът. — Съобщение от Феникс, също от една дума:
Една секунда.
— Чухте ли ме?
Ел Сикарио не помръдна; спусъкът беше вече наполовина обран.
— Чухте ли ме?
— Повторете второто съобщение — настоя Убиеца.
—
— Прието — отсече Ел Сикарио. — Край.
Показалецът му се отдръпна от спусъка. Дулото на „SIG“-а се отмести от зърното на гърдата, пропълзя нагоре по гърлото и се спря на пълните сочни устни.
Ел Сикарио демонтира двуножника, остави „SIG“-a, излетна се по гръб на земята и впери поглед в преливащия в златни оттенъци червеникавокафяв листак. Чу отминаващите пироги и гласа на Гантри, който говореше за предстоящия престой в Аджан.
— Ганьон — казваше Гантри, — продължавай да ми се пудриш и ще се прибираш с плуване.
Отговорът на канадката бе заглушен от пърпоренето на моторите. Пирогите се отдалечиха и отново се възцари тишина. Най-сетне Ел Сикарио се надигна. Изостави радиостанцията, своя „М 16“ и гранатите, като дори се отказа да ги заложи като мини на една-две пътеки по обратния път.
Върна се при хеликоптера и веднага излетя. По пътя не беше срещнал никого и съжаляваше за това. Но усещането, че са го измамили, принуждавайки го да се откаже от убийството, не беше нищо; още по-малко това, че „онези там“ бяха използувани
Ел Сикарио се казва Юън Гарет.
Макартър е почти убеден в това. Дълго време смята, че никога няма да успее да установи истинската му самоличност. И почти се примирява с мисълта, че този мъж така и ще си остане пълна загадка за него. Но разбира, че никога не би могъл да обуздае напълно Мравките, докато съществува гибелната опасност, олицетворявана от Ел Сикарио. Че всяка победа би била несигурна, ако не намери начин постоянно да го държи в шах.
Случаят с Гантри потвърждава това. Макартър решава да попречи на Ел Сикарио да екзекутира Гантри и неговата канадка. Може би в името на бащинските приятелски чувства, които изпитва към Лакомника. Както и заради последствията, който рискува да понесе организацията и неговият Общ план, ако стратегията на Гантри се увенчае с успех.
В хода на опитите си да установи самоличността на Ел Сикарио, Макартър изхожда от три факта. Първо: Лу Манти бива нает от Мравките по препоръка на Убиеца. Второ: странният навик на Ел Сикарио да носи винаги ризи с дълги ръкави. И накрая: убеждението му, че преди да стане това, което е, Ел Сикарио е бил военен и несъмнено офицер.
