Налагаше се да се примири с очевидния факт: те чисто и просто не се интересуваха от нея. Подозираше го от известно време, но в този ден подозрението се беше потвърдило. Единствено сватбата й с Антоан пробуди до известна степен любопитството им. Когато най-после се омъжи, стана по-разбираема. Повече не беше малкият неугледен гений, превърна се в жена като всички останали, със сърце, трептящо в очакване да бъде покорено, утроба, която чака да бъде оплодена, и апартамент, който се нуждаеше от мебелиране.
Твърде скоро обаче госпожа майка им и Ирис разочаровани започнаха да бият отбой: Антоан не ставаше за нищо. Пътят на косата му беше прекалено прав - никакъв чар, чорапите му прекалено къси - никаква класа, заплатата му недостатъчна и със съмнителен произход - да се търгува с оръжие е неморално! И най-важното, най-важното, той толкова се притесняваше от роднините на Жо, че от самото им присъствие плувваше в пот. Като изобщо не ставаше дума за леко изпотяване, предизвикващо дискретни полукръгове под мишниците, а за обилно потене, от което ризата му се наквасваше и той беше принуден да се оттегли, за да се приведе в ред. Подобна беда не можеше да мине незабелязана и притесняваше околните. При това го сполетяваше единствено в присъствието на новите му роднини. Не го бе сполетявала нито веднъж, когато работеше в „Гънман & Ко“. Нито веднъж. „Сигурно защото си постоянно на открито - мъчеше се да обясни неудобното явление Жозефин, подавайки му чиста риза, каквато носеше в чантата си при всяка семейна сбирка. - Никога няма да можеш да работиш затворен в офис!“
Изведнъж Жозефин се почувства обзета от жал за Антоан и изоставяйки всяка сдържаност, изтърси:
- Днес му показах пътя! Ох, Ирис, какво ще стане с нас?
- Изгонила си Антоан! Наистина ли?
- Повече не можех да продължавам по този начин. Той е мил, трудно му е, знам, но... Повече не можех да го гледам как седи и бездейства. Сигурно нямам смелост, обаче...
- Само тази ли е причината, сигурна ли си? Да няма друга причина, която искаш да скриеш от мен... - Ирис понижи тон и се вжи-вя в ролята на изповедник, както навремето, когато искаше да из-копчи някоя тайна от сестра си.
Жозефин не беше в състояние да скрие от Ирис каквото и да било и неизменно капитулираше. Нещо повече: дори предлагаше да й издаде тайната. Смяташе, че единствено по този начин ще привлече вниманието й, ще заслужи обичта й.
