Жозефин се засмя тихо. Ирис можеше да е толкова забавна! Като се сетеше само как се смееха като луди, преди да се омъжи. После се бе превърнала в дама, ужасно отговорна и много заета дама. Каква ли двойка представляваха двамата с Филип? Никога не ги бе виждала да се държат естествено, да се гледат с нежност или да се целуват. Сякаш винаги бяха на сцена.
На входната врата се звънна и Жозефин се стресна.
- Сигурно са момичетата... Оставям те и моля ти се, нито дума утре вечер. Не искам случилото се да се превръща в единствената тема за разговор!
- Разбрано, до утре. И не забравяй старото заклинание: Храс и Хрус схрускаха големия Хрис, който искаше да ги изхруска!
Жозефин остави слушалката на вилката, избърса си ръцете, свали престилката, извади молива от косата си, прекара пръсти през нея, за да бухне, и изтича да отвори вратата. Без да поздрави майка си, без дори да я погледне, Ортанс се втурна първа в антрето.
- Татко тук ли е? Получих петица на писмения преразказ! На това отгоре при онази мръсница госпожа Рюфон!
- Ортанс, моля те, бъди по-почтителна! Тя е твоята учителка по френски.
- Да бе, тя е дърта крава.
Момичето не се разбърза да целуне майка си или да забие зъби в парче хляб. Не хвърли на земята чантата, палтото си, а остави чантата и свали дрехата си с изисканата грация на девойка на първия бал, която поверява дългото си манто на гардеробиера.
- Няма ли да целунеш мама? - попита Жозефин, долавяйки с раздразнение нотка на молба в гласа си.
Ортанс подаде на майка си нежната си като кадифе буза, повдигнала с две ръце гъстата си кестенява коса с рижи оттенъци, за да се поразхлади.
- Каква горещина! Тропическа жега, както би казал татко.
- Целуни ме и ти, скъпа - примоли се Жозефин, жертвайки без остатък достойнството си.
- Мамо, знаеш, че не обичам, когато ставаш такава лепка. - Тя докосна едва-едва бузата на майка си и веднага се осведоми: - Какво имаме за обяд?
