- Не знаеш какво е да живееш с безработен мъж... Чувствам се неловко, когато работя. И го правя тайно, сред остатъците и обелките, сгушена зад тенджерите.
Хвърли поглед към кухненската маса и си напомни, че трябва да я разчисти, преди момичетата да са се върнали от училище за обяд. Беше си направила сметката: така й излизаше по-евтино от училищния стол.
- Мислех, че след цяла година вече си свикнала.
- Колко си зла!
- Извинявай, мила моя. Изглеждаше примирена с положението. Винаги вземаше неговата страна... Но сега е без значение. Какво смяташ да правиш?
- Нямам представа. Едно е сигурно, ще продължа да работя, но ще се наложи да си намеря нещо допълнително... Уроци по френски, по граматика, по правопис, знам ли...
- Няма да е трудно, днес лентяите с лопата да ги ринеш! Като започнем от племенника ти... Вчера, като се върна от училище, Александър ми донесе единица по диктовка. Единица! Да беше видяла физиономията на баща му... Помислих, че ще умре, не можеше да си поеме дъх!
Жозефин не успя да потисне усмивката си. Превъзходният във всяко отношение Филип Дюпен - баща на двойкаджия!
- В неговото училище учителката смъква три точки на грешка, не си поплюва!
Александър беше единственото дете на Ирис и Филип. Връстник на Зое, десетгодишен. Постоянно ги откриваха двамата скрити под някоя маса да си говорят, сериозни и съсредоточени, или потънали в мълчание, да строят големи макети далеч от останалите от семейството. Общуваха помежду си с намигвания и знаци, служеха си с тях като с истински език и нервираха Ирис, която предричаше на сина си, че ще получи отлепване на ретината, а когато беше особено бясна, го заплашваше, че ще стане пълен кретен. „Синът ми ще се видиоти и ще се превърне в кълбо от нервни тикове по вина на дъщеря ти!“ - обвиняваше тя Зое.
- Момичетата знаят ли?
- Още не..
- Аха... И как смяташ да им го съобщиш?
Жозефин не отговори. Зачовърка с нокът ръба на облицованата с гетинакс маса, докато се оформи малко черно топче, което изстреля напосоки.
Ирис отново взе думата. Пак беше сменила тона. Сега говореше с тих и изкусителен глас, който й подейства успокояващо и я накара да се отпусне, при което сълзите й отново рукнаха.
- Аз съм на твоя страна, мила моя, знаеш, че винаги съм готова да ти помогна и никога няма да те оставя. Обичам те, както обичам себе си, което не е малко, повярвай!
