- Случайно попаднах на някои сведения, свързани с групата „Барле“ Както и с Давид...
Нарочно направих пауза. Фактът, че бъдещата госпожа Барле се опитва да изрови някаква мръсна история за своя съпруг, непременно щеше да изненада и скандализира неговия стар партньор за тенис.
- ...Бихте ли ме набрали на следния номер? Доста спешно е. не бих желала подобна информация да попадне в неподходящи ръце.
Както се надявах, това бе достатъчно да го накарам да налапа въдицата. Само след десет минути той ми позвъни:
- Спомняте ли си все пак при какви обстоятелства се запознахме? - започна той с язвителен тон и без поздрав. - И спомняте ли си
- Нищо не съм забравила, Франсоа. Както не съм забравила и как приключих онази вечер в хотел „Шарм“
От припомняне на припомняне, от заплаха на заплаха, постепенно позициите ни се очертаха и разговорът можеше да продължи в доста противна атмосфера, но при равновесие на силите, така че всеки можеше да разговаря с другия свободно и без задръжки. Нямаше преструвки. Маските бяха паднали.
- Предполагам, че той не знае нищо за постъпката ви?
- Точно така.
- Окей - съгласи се той след известна пауза. - В такъв случай нека бъдем наясно. Давид е мой приятел, при това приятел, който човек има веднъж в живота, и нямам никакво намерение, нито желание цяла неделя да слушам всевъзможни сплетни по негов адрес. Във всеки случай повечето от тях са ми известни.
- Не става въпрос за това...
- Винаги става въпрос за това - прекъсна ме той. - Познавате Давид твърде отскоро, Ел. Едва ли осъзнавате в какво положение се намира един толкова известен, толкова влиятелен и ухажван мъж като него. Нито пък какво означава да сте част от неговото близко обкръжение. До този момент сте окрили само приятните и бих казал, забавните страни от този начин на живот: вратите, които като по чудо се разтварят пред вас, залите, които се опразват заради вас само с едно щракване на пръстите, шлеповете на лунна светлина...
Намеци за вълшебната вечер, която Давид бе посветил на мен, и предложението, което ми бе направил върху водите на Сена. От това заключих, че два пъти седмично приятелите си разменяха не само топки на корта в шикозния клуб „Шатенре“ западно от столицата. Ала докъде стигаха взаимните им изповеди в паузите между два удара с ракетата?
- Не съм нито толкова млада, нито толкова неопитна, за да си въобразявам, че животът ми с него ще се свежда до това. Бъдете така добър да не ме смятате за по-голяма гъска, отколкото съм.
Долових в слушалката дискретния дъх на беззвучна усмивка. Франсоа Маршадо бе мъж, който умее да цени достойния събеседник у една млада жена. Подобна съпротива вероятно дори леко го възбуждаше. Краткотрайните ни контакти ми бяха разкрили у него темперамента на играч, далеч по-ловък и хитър, отколкото можеше да се предположи по скромната му позиция в сравнение с бившите му съвипускници.
- Никак не се съмнявам - продължи той вече по-спокойно. - Само че все още не сте се сблъскали с останалото: папараците, хапливите статии, подлите номера от страна на завистници и ласкатели... Да не говорим за заплахите.
Все пак тъкмо за тях започна да ми говори, уверен в ефекта, който ще предизвика:
- Искате пример ли? Един от нашите общи приятели откри жена си заклана у дома. Дело на наемни убийци, изпратени от източноевропейска газова компания.
- Кога се е случило това? -запитах аз, за да прикрия вълнението си.
- Преди десетина години. Ала подобни
„Злополуки в деловите среди“. Начинът, по който той представи смъртта на тази невинна жена, принесена в жертва на финансовите интереси, ме обля като студен душ.
Въпреки това не изгубих присъствие на духа. Ровех из ума си, за да открия достатъчно основателна причина, която да го накара да приеме среща с мен на четири очи.
- Тъкмо затова.
- Тъкмо какво?
- Онова, което искам да споделя с вас, се отнася до
- По какъв начин?
- В момента съм много уязвима.
Думите ми и тонът, с който бяха произнесени, бяха достатъчно драматични, за да предизвикат у него известен интерес. Това определено подразни инстинкта му на журналист. Сигурна бях, тъй като самата аз притежавах същия усет, макар все още в зародиш, но готов да изпадне в ерекция при най-малкия повод.
- Уязвима... Във физическия смисъл ли? - попита угрижено той.
- Не, в професионален.
Чух нервния му смях, прекъсван от паузи, през които той отпиваше очевидно гореща напитка. Явно го бях хванала по време на неделната следобедна закуска.
- Добре... Хайде тогава да се видим, щом желаете. Но отсега да се разберем, че никога не сте ми се обаждали и срещата ни изобщо не се е състояла.
- Напълно съм съгласна с вас - съвсем сериозно одобрих условието му аз.
