Хотели - Първа стая полностью

- Да - кратко отвърна той, сякаш това се разбираше от само себе си.

- И къде ще отидем?

- Не зная. Известен ми е адресът, който ми бе връчен.

Бих могла да откажа. Бих могла да избягам, да захлопна вратата под носа му и да се барикадирам в къщата. Бих могла да се втурна надолу, да прескоча оградата на градината и да се хвърля в морето, както преди мен бе сторила Орор. Бих могла да накажа братята Барле, като ги лиша от новата им играчка.

Вместо това се задоволих да му отвърна:

- Нали разполагам все пак с пет минути, за да се преоблека?

- Това не е необходимо. Само вземете маската, която сте получили.

Подчиних се безпрекословно, със залепнала върху задъханите ми гърди рокля.

- Софи! - провикнах се от входната врата аз.

- Да, какво?

- Излизам.

- Излизаш ли? Майтапиш ли се с мен? Преди десет минути не искаше да излезем заедно...

Не можах да кажа в отговор нищо, освен едно име, което говореше самж по себе си:

- Луи ме вика...

Мълчание.

- Чу ли ме?

- Ами да. Какво да направя? Живей си живота.

Бързешком излязох с маската в ръка, а вън ме посрещна същински потоп.

След като Луи променяше условията на нашите срещи, след като бе избрал нов терен за нашата игра, това означаваше, че сме преминали към нов етап. А и не можеше да бъде иначе.

Колата потегли бавно, за да откара пратката до получателя. В този момент не бях нищо повече и това отвратително положение ме възбуждаше.

Всъщност какво още имам да губя?

Какво може да застане между мен и моите желания?

Жаждата ми за истина? Виждам как при поредното разкритие тя все повече се отдалечава от мен. Лоялността ми към Давид? Каква лоялност? Самата дума е напълно неуместна, когато се отнася до човек, който ме е предал. Вече съм отвъд подобна дилема. Занапред и по-конкретно тази вечер значение имат единствено повелите на моето тяло. Тялото, кротко отпуснато на задната седалка на лимузината. То е, което ме води към нови, неизследвани

територии на секса.

Около нас се стеле нощта, изпълнена с грохота на морето и внезапните пориви на вятъра, но аз не им обръщам внимание. Дори не се учудвам, когато колата спира посред някаква промишлена зона, малко след изходната табела на Сен Мало. От двете страни на безлюдната улица се точат хангари със зловещ изглед. Мястото изобщо не предразполага към дирене на наслади. Започвам дори да си мисля, че съм жертва на някаква нелепа шега, когато шофьорът Ришар спира пред скромната витрина на склад за обзавеждане на бани. Той

отваря

междинната преграда и в огледалото за обратно виждане ми прави знак, че ме очакват на

отсрещния тротоар.

Входът на „Бригантен“, „сауна-зала за отдих“, напомня

плажен павилион, прилепен към правоъгълна постройка от сива ламарина, която по нищо не се отличава от съседните. Влизам във вътрешността с маска в ръка. Коридорът сякаш води към басейн. Чист, бял, хигиеничен. Някакъв тип с фигура на културист, с бръснат череп и тениска, която подчертава гръдните му мускули, се обръща към мен като към стара позната:

- Вие сте Ел. Ето вашия пеньоар и хавлията. Съблекалните са вдясно.

- Колко ви дължа...?

- Николко. Всичко е уредено.

Натрапчивата миризма на хлор изобщо не предразполага към любов. Двама мъже с фигури като на портиера седят на тясна пейка и се събличат без всякакво стеснение. Обзема ме неувереност, защото младежите не ми обръщат никакво внимание, когато на свой ред започвам да се събличам, обърнала към тях апетитния си задник, спестявайки им гледката на гърдите и окосмената част. Винаги съм се притеснявала от прекалено обилните къдрици на определено място от тялото ми. Те дори не обръщат погледи към мен, за да оценят качествата на задните ми части, но същевременно вече са пристъпили към взаимно мастурбиране с явното намерение не след дълго да минат към по-активни действия.

Тръгвам след тях към залата, вече с маска върху лицето и полуразтворен над едрите ми гърди пеньоар, и опасенията ми се потвърждават: „Бригантен“ е заведение за срещи само между мъже. Аз съм единствената жена. Може би дори първата, проникнала на това място.

Помещението е

предназначено за начално сближаване. Петнайсетина мъже с хавлии около кръста си

разменят погледи, пускат си ръка леко или по-смело, а някои дори си разменят целувки.

Един от тях ме забелязва и решително ме хваща за ръката:

- Ел... Оттатък става по-интересно.

Подобно на гиганта, който ме бе посрещнал, вероятно и той е предупреден за

пристигането ми. Никой не проявява

учудване от присъствието ми тук. Изглежда, всички го приемат като нещо нормално.