Хотели - Първа стая полностью

По коридора, слабо осветен от редица мъждукащи червени лампи по тавана, той ме отвежда до тясна и още по-тъмна ниша. След като очите ми привикват, успявам да установя броя и позата на нейните обитатели. Според мен са около петнайсетина. Посреща ме хор от пъшкания, а отвъд ниската вратичка, като в американски бар, до мен достига не само шумът, но и миризмите, с които е изпълнено помещението. Те представляват смесица от пот, различни марки тоалетна вода с мускатова, морска или цветна тоналност, а също и особен мирис, за чийто произход не храня никакви съмнения. Повечето от мъжете са разделени по двойки в кучешка или мисионерска поза, но има и тройки, както и карета, при които не може да се разбере кой кого смуче и кой в кого прониква. Постепенно смущението ми се разсейва и се възползвам от дадената ми привилегия да бъда единствената жена, която може спокойно да наблюдава, без да се налага да взема участие. Начинът, по който млад, строен, около двайсетгодишен младеж смуче непропорционално големия член на своя любовник, ме стъписва. Очевидно той влага нещо повече от старание или охота. Сякаш изпитва по-силно

удоволствие от мъжа, когото гали с нежните си, всеотдайни устни, влажни от семенна течност. Когато партньорът му еякулира в гърлото му, той започва да хълца, сякаш е получил

оргазъм, а не просто се е задавил.

Ненадейно от масата се отделя някакво тяло и застава пред мен. Стройно. Мускулесто. Възбудено. Не мога да откъсна очи от него. Струва ми се, че разпознавам всяка извивка, всяка изпъкналост на този изваян бюст. Не смея да вдигна очи, за да видя лицето. Боя се, че ще се окаже познато... Ала призракът на Луи се стопява. Мъжът, който ме наблюдава, се оказва метис, чиято мургавина успявам да различа въпреки слабото осветление. Той се изравнява с мен и ме отминава. Не бих могла да кажа дали изпитвам облекчение, или

разочарование.

Питам се какъв е смисълът на този нов етап от нашите

отношения. Защо ми показва всичко това? Виждам само един отговор: кара ме да вкуся неговите първични преживявания, освободени от всякакви табута и прегради, тези спонтанни, понякога непохватни прегръдки, които при това поразяват със своята чиста неподправеност, освободена от всякакви условности. Тук няма красиви и грозни, няма бедни и богати, няма добри и лоши. Няма големи и малки курове. Само пениси и задници, които взаимно се привличат, които взаимно се желаят. Ерогенните зони, които се разпалват от тези взаимни докосвания, една чрез друга, една след друга, напълно анонимно. Тук

господства единствено желанието.

- Вземи, това е за теб.

Моят водач отново се появява и ми подава изкуствен пенис със стряскащи размери. Не мога да си представя как ще вкарам подобно чудовище в себе си. А още по-малко пред всички тях, колкото и заети да са в момента. Ето защо опирам гръб в стената, разтварям

крака само колкото е необходимо и пъхам два пръста от него във влажната си цепка. Отдавна не съм била толкова подмокрена. Вагината ги поема като лакома уста. Движението на ханша ми е леко, бавно и въпреки това достатъчно, за да вкара в мен необходимата за моята наслада дължина. Охканията ми се прибавят към техните. Аз съм тяхната дива. Аз съм тяхната солистка. И когато накрая оргазмът избухва в мен, съпроводен от продължително стенание и поглед, вперен в техните лъскави членове, бих могла да се закълна, че виковете

им са приветствие към мен.

Неизвестното е изследвано.

(Ръкописна бележка от 15 юни 2009 г., съставена от мен)

Прибрах се доста късно. А, както предположих, София бе излязла твърде рано, защото заварих къщата празна. Явно й бе омръзнало да рови купчината стари фотографии и бе решила на свой ред да се отдаде на развлечения по свой вкус. Не ми оставаше нищо друго, освен да не заключвам заради нея желязната и входната врата. Не съм чула кога е спряла колата пред вилата, нито кога е влязла, защото след изтощителното преживяване бях потънала в дълбок сън.

Двайсет и едно пропуснати повиквания, седем съобщения.

Това ми показа мобилният телефон, когато се събудих. Учудих се, че Давид не е дошъл лично да ме потърси. Или пък да изпрати някого от хората си. Кой знае: може би Арман не ме бе издал, което само засили удивлението ми. Сетих се освен това, че вече беше понеделник, първият ден от седмицата, когато всяка минута от разпределението на времето му вече е запълнена. Бе изцяло подчинен на задълженията си. Това, че жена му си е „обрала крушите“, естествено, е неприятно, камъче в лачената му обувка, но далеч не толкова важно, колкото жизненоважните проблеми, които изискват от него незабавно решение.

- Здравей, палавнице! - приветствах София, която се появи, облечена в стара тениска и някакви антични гащи.

Тъмните й къдрици падаха върху лицето, но се досещах, че е посърнало. Сигурно бе прекарала дълга и напоителна нощ. А известна част от нея в хоризонтално положение. От София всичко можеше да се очаква.

- Ох... По-тихичко!

Стискаше главата си с две ръце, запушила уши.

- Яка вечер?