- Хм... Имала съм и по-яки - изкиска се тя, подчертавайки непристойното двусмислие. - Но не беше зле.
С престорената уплаха на благовъзпитано момиче вдигнах ръка, за да запуша устата й.
- Не ми казвай нищо. Нищо не искам да знам.
- Така или иначе... нямам сили да говоря.
- Закуска?
- Давай! Но само едно дълго кафе.
Нощната буря бе отстъпила място на слънчево утро. Съпроводени от прозрачно синьото небе, двете спряхме в центъра на града и се разположихме на една тераса, недалеч от плажа. В заведението почти нямаше посетители. Закръгленият, приветлив сервитьор с нескрита радост се втурна да обслужи двете млади жени, „колкото красиви, толкова и изискани“, и ги обсипа с куп дребни подаръци: второ кафе от заведението, допълнителна порция масло и конфитюр, приготвен на място портокалов сок вместо фабричния, който присъстваше в менюто.
Възможно ли е една жена да бъде неудържимо привлечена
сексуално от мъж, у когото всичко я отвращава?
Това е най-важният въпрос, който това лято присъства върху първите страници на всички ежедневници. Една писателка, известна като заклета феминистка, наскоро бе публикувала роман, в който описва горещата си връзка с пропаднал политик, замесен две години преди това в секс скандал. Прехласва се от мъжа, когото сама нарича „свиня“, двайсет години по-възрастен от нея, чиято едва ли не наркотична зависимост от груповия секс и от секса въобще е станала причина за преждевременния и позорен край на политическата му кариера. Описанията, които тя прави на особените му предпочитания, са едновременно вълнуващи и възмутителни. Чета критичните публикации по повод този роман и се питам дали вече съм изпитвала подобно увлечение. Не непременно към грозни или покварени мъже. Без съмнение обаче би трябвало да обърна внимание на въздействието, което оказват върху младата ми персона по-възрастните мъже.Твърде лесно би било да обясня това с липсата на баща, която се опитвам да запълня. Но в това мое влечение има и друга, по-първична, по-животинска страна: тяхното тяло е по-грубо, по-окосмено; главичката на члена им е потъмняла от времето; скротумът им е по-обемист и тежи в шепата; миризмата им е по-остра; обожавам тези атрибути, присъщи на стара маймуна. Никога не бих предпочела пред тях розовата и голобрада свежест на младите макаци. За да ми се хареса, тялото на един мъж не бива да се свежда до нежни ласки. То би трябвало да бъде по-скоро груба ръкавица, способна да одере кожата ми. Вече съм установила и още нещо: макар по-оскъдна, тяхната сперма е по-лепкава, по-гъста. И именно това ми харесва.
(Ръкописна бележка от 15 юни 2009 г., съставена от мен)
Преситени от толкова внимание, дълго съзерцавахме залива и морската шир отвъд него под размирния поглед на Алфред Хичкок, чиято статуя с по един гарван на всяко рамо допълваше вида на вилата, която се издигаше в източния край на скалите, доста вярно копие на дома на Бейтс от
- Това е във връзка с фестивала - обясни ни сервитьорът, който се оказа досадно бъбрив.
- Какъв фестивал? - вдигна нервно очи към него София.
- Ами фестивалът на английското кино, разбира се. Трябва да дойдете, за да видите хайлайфа, звездите и всичко останало!
Красноречивото ни мълчание не след дълго сложи край на дърдоренето му и можахме най-после да се отдадем на безмъл-вно съзерцание на пейзажа. Свежият бриз откъм морето предвещаваше един приятен ден. С него до нас достигна крясъкът на чайките и мирисът на водорасли.
София първа наруши мълчанието:
- Е, откри ли нещо интересно?
- Какво...?
- В къщата. Нали рови из чекмеджетата?
- А, да... Е, не чак толкова. Нищо особено.
- А ти какво очакваше?
Въпросът, който ме измъчваше, не беше „какво“, а „кой“.
Предвид завесата от тайнственост, с която двамата братя Барле бяха обгърнали всичко, свързано с Орор Делбар и нейната роля в техния живот, отсъствието на младата жена от семейните архиви по-скоро ме разочарова, отколкото учуди. За момент се поколебах дали да се доверя до такава степен на моята приятелка, но накрая й разказах подробно всичко, което ми бе известно до този момент.
- Ако правилно съм те разбрала, те напълно ли са изтрили тази жена от живота си?
- Така изглежда...
- Доста е подозрително, напълно съм съгласна с теб... - После веднага добави: - От друга страна, ако е загинала заради съперничеството, което самият ти си разпалил между синовете си, все пак би трябвало да запазиш някоя нейни снимка. Нали така?
Със здравия си разум донякъде бе права. Някои опити за подправяне на миналото не са задължително плод на тъмни намерения. Нерядко, когато става въпрос за интимна драма, целта по-скоро е да се запази благоприлично мълчание и да се уталожи болката. Най-сигурният начин да се постигне забрава бе да се заличат всякакви следи от трагедията.
- Права си - съгласих се с половин уста.
- Но ако искаш, ще ти помогна да претършуваме. Сигурна съм, че на дъното на шкафовете има неща, до които още не си стигнала.
