Не можех да намеря по-подходящо определение, нито да проявя достатъчно хладнокръвие, за да възприема по друг начин създалата се ситуация: по неизвестни за мен причини бъдещият ми девер очевидно бе решил да ми постави клопка и бе заплатил за услугите ми без знанието на моя годеник. Една-единствена дума на Луи пред Давид би разсяла за миг всички мои планове за бъдещето като шепа пепел на вятъра. Край на мечтания живот; край на чудотворното лечение на Мод... Неговата подла и напълно необяснима постъпка бе разрушила всичко, което аз и Давид бяхме градили през последните месеци. Дори парите, което бях преброила няколко пъти в таксито, тъй мръсни, че дори не бе благоволил да ми подаде лично с грижливо поддържаните си ръце, бяха опорочили символа на моята любов към брат му: с отвращение си мислех как бих могла да купя онзи часовник за Давид, тъй като и той би се превърнал в символ на моя позор и на тайната, която свързваше Луи и мен.
Не можех да приема очевидната неприязън на този мъж, когото до въпросната вечер изобщо не познавах. Какво толкова му бях сторила? Дали в неговите очи аз не бях една от онези млади и амбициозни кариеристки и интригантки без мозък и без каквито и да било качества, които като пиявици се навъртат около фамилното богатство? В един момент дори ми хрумна, че сам Давид е възложил на Луи да провери искреността на моята привързаност, също както би подложил на проверка своите близки сътрудници по време на безконечните изпитания, на които ги подлагаше, преди да ги вземе на работа. Само че защо и мен? Не можех да приема подобна отвратителна хипотеза. При това толкова скоро след като ми предложил брак на баржата.
Човек, способен да направи нещо подобно, не би могъл да прибягва до манипулации в личния си живот. Именно по това той се отличаваше от Луи, който, доколкото можех да съдя, бе готов на най-коварни интриги.
- Спиш ли? - дочух аз някакъв глух глас.
Изобщо не очаквах той да се обади и едва не изпищях от уплаха сред непрогледния мрак на спалнята.
Сякаш усетил, че се нуждая от успокоителна ласка, той притисна атлетичното си тяло до гърба ми, тяло, което съвършено пасваше на моето, допря бедрата си до моите и погали шията ми с равномерния си дъх. „Така тилът ви ще се вижда, бе ми прошепнал Луи преди по-малко от час. Жалко би било да го прикривате.“
Споменът за неговите думи и още повече докосването на пръстите му по чувствителната гънка под кока предизвикаха у мен неочакван прилив на топлина. Топка енергия сякаш по собствена воля се спускаше от тила към кръста ми, стигна до задните части и изпълни със сок устните между краката ми, които почти мигновено набъбнаха от неудържимо желание. Инстинктивно притиснах задника си до члена на Давид, който незабавно се отърси от вцепенението.
- Да не би престоят в болницата да те възбужда така? - прошепна той с долепени до ухото ми устни.
В отговор само простенах с неприсъщо за мен сладострастие.
- Желая те... Вземи ме веднага.
- Не искаш ли да те.
- Вземи ме! - повторих с нетърпящ възражение тон.
Той не се остави да го молят, освобождавайки ерекцията си от памучните окови, и влезе в мен без предупреждение и предварителни ласки. Позата позволяваше непълно проникване и слаба амплитуда на движенията. Освен че бе удобна, единственото нейно предимство бе, че даваше пълна свобода на ръцете ми да стигнат до окосмената част, а след това с разтворени пръсти да галят щръкналото вече между краката ми израстъче. Дишането му стана учестено. Започнах леко да стена, докато розовата пъпка се издуваше от моите докосвания. Все още не бях достигнала до онази преломна точка, към която всяка жена се стреми, но цялото ми тяло бе обхванато от вътрешен трепет. Исках повече, исках по-силно и преди всичко по-дълго. Исках никога да не свършва и добрата вест бе, че това зависеше изцяло от мен. Свободната ми ръка сграбчи ръката на Давид и го прикани да стисне по-здраво гърдата ми. Силният натиск върху набъбналите връхчета на двете ми гърди предизвика нещо като електрическа дъга между тях. Мускулите на гърба и бедрата ми се свиха едновременно и почти болезнено. Искаше ми се този електрически заряд да продължи повече от няколкото мига, които ми се сториха толкова кратки.
Вече не си спомням кога открих техниката, която да ме
докарва до оргазъм. Все си мисля, че това стана още навремето, когато бях момиче, в леглото между две плюшени играчки, срещу плаката на Депеш Мод.
От този момент нататък всеки път постъпвам по един и същ начин: започвам да галя извивката на гърдите си. Не мога да си обясня защо при мен всички еректилни органи са свързани помежду си. Опипването на гърдите с длан незабавно събужда малкото розово човече, скрито под шапчицата. Само че аз не бързам да стигна до него. Продължавам да
проучвам горната част на тялото си: гърди, шия, тил. Понякога прокарвам ръка по косите
