си, които бавно се спускат върху лицето ми като нежни ласкави пръсти. Едва когато топлината постепенно стигне между краката ми, едната ми ръка започва да играе по пъпа, спуска се по корема до косъмчетата. Играя си известно време с тях, увивайки непокорните къдрици около показалеца и средния пръст. Другата ми ръка докосва устните. От време на време един или два пръста се вмъкват в устата ми, където езикът им отвръща с влажно
докосване.
Едва тогава нещата долу стават сериозни: разтворени като V, показалецът и средният пръст започват работа. При всяко движение тази естествена вилица се удря във вече възбуденото връхче. Имам усещането, че то непрекъснато се уголемява. Че стърчи от мен като вълшебно бобче, което расте ускорено. Най-важното е, че нито за миг не прекъсвам това движение. Само от време на време пръстите ми стисват клитора като клещи и си представям как той е придобил яркочервен цвят. После продължавам предишното движение. Когато усетя, че оргазмът ще настъпи всеки момент, в действие влиза и другата ръка. Понякога извършвам въртеливи движения с показалеца около клитора, който започва да излъчва неземна наслада. Друг път вкарвам пръст във вагината, където той се разхожда на воля и мачка влажната вътрешност. В резултат от съчетанието на всички тези движения, първата мощна вълна идва откъм клитора и изпълва корема ми. Втората и следващите вълни се надигат като цунами от епицентър, дълбоко във вътрешностите ми, и се разпространяват в две противоположни посоки: надолу, към краката, нагоре, където повдига гърдите и отмята главата ми. „О, не, не... “, простенвам най-често аз, след което изведнъж се отпускам и изтощена лягам настрани, свита на кълбо. Задоволена, макар и не наистина щастлива.
(Анонимна бележка от 6 юни 2009 г.: с изключение на плаката на Депеш Мод, всичко или
почти всичко е вярно.
Как той постига това?)
Окуражен все пак от онова, което смяташе за резултат от неговите усилия, Давид ускори ритъма и не след дълго се изпразни в мен с жалостиво стенание, което сякаш издаваше болка. Усещането на неговите спазми отвътре за мен бе като допълнителна награда. Като насърчение.
Защото ако откъм страната ези всичко бе приключило и Давид се оттегли веднага, откъм страната тура аз продължавах да действам с показалеца и средния пръст, сега вече по цялата повърхност на вулвата, вмъквайки последователно единия или другия пръст в най-сетне влажната вътрешност. Скоро настъпи отприщване, някъде под пъпа ми се зароди вълна и се разля надолу по корема и краката ми. Този път вълната беше само една.
- Неееее...
Това не бе оргазмът на века, но си беше истински, такъв, какъвто можех да си го доставям сама. Удоволствие джобен формат за бърза консумация между две възглавници. В това отношение сексът с Давид не се различаваше много от този с Фред или от секса, за който не разчитах на никого през няколкото месеца, когато бях сама.
Надявах се все пак да го заблудя и той да си припише заслугите за постигнатото, но до мен вече се дочу тихо сумтене, което не след дълго щеше да премине в силно хъркане. Давид спеше и аз скоро го последвах, изтощена от лавината противоположни емоции, които отстъпиха място на странен сън, в който Давид Гарше, спонсорираният от Луи млад гений, навлякъл кукленските одежди на представения от самия него огромен пенис, ми шепне с едва загатната усмивка: „Защо не го научиш как да прави секс с тебе, а? Какво чакаш? “
Какви само възможности предоставя една лъскава платинена карта с неограничен кредит! След като на следващата сутрин използвах тази на Давид половин дузина пъти, почти напълно забравих тревогите и колебанията от предната вечер. Всяко следващо набиране на кода, предоставен ми като върховен знак на доверие, постепенно заличаваше от паметта ми Луи, тератологичното творчество на Давид Гарше и натруфените философски разсъждения относно сексуалното възпитание на подрастващите. Забравях каква заплаха представлява за мен запознанството с моя девер. Вслушвах се единствено в чуруликането на продавачките, което ме опияняваше като песента на сирените.
- Общо имаме четиристотин петдесет и осем евро. Моля, госпожице.
- Жилетката, полата, обувките, малката ръчна чанта... всичко прави осемстотин двайсет и три евро и петдесет. Моля.
- Двеста шейсет и седем евро, ако обичате. Имате ли клиентска карта за магазина?
- Леле, виждам, че добре сте се натоварили. Желаете ли да ви повикам такси?
- Петстотин двайсет и едно евро, като приспаднем намалението за покупки над петстотин евро, нали така?
- Обърнахте ли внимание на новата ни колекция? Напълно подхожда на вашия стил!
Съгласявах се с всичко, което ми казват, носейки се върху летящото килимче на осъществените желания с помощта на безотчетните пари. Само за няколко часа пребродих всички магазини на известни модни къщи в квартала Абес, триъгълник на съвършенството, разположен между предоставените на простолюдието улици „Льопик“, „Мартир“ и „Троа фрер“ Слънцето грееше ярко, а галещият ветрец пропъждаше последните мрачни мисли, свързани със семейство Барле.
