Другото предимство на клиентка, която няма проблем с парите в края на месеца, пък било и за сметка на негова милост, бе рязката промяна в отношението към мен. Внезапно бях престанала да бъда обикновено закръглено девойче, на което с известна доза отвращение подават четирийсети ръст, а разкошно създание, което с формите си не отстъпва на новите манекенки и което днешната реклама се опитва да наложи като модел, пренебрегван десетилетия наред.
Насърчена от всичко това, без колебание си избирах прилепнали кройки или бухнали поли, подчертаващи сладострастната ми фигура. „Сякаш си слязла от картина на Буше или на Пусен“, казваше понякога Давид, който бе любител на класическата живопис.
Площад „Пигал“ бе на две крачки от Абес, а оттам се спуснах на десетина метра по улица „Удон“, докато отхапвах от мазния и сочен сандвич с фалафели. Рекламата на булевард „Клиши“, пред която спрях, бе далеч по-крещяща от тази на модните бутици, които малко преди това бях удостоила с присъствието си. Полугола фигура, очертана с розов и червен неон, намигаше, призовавайки минувачите към разврат. Мъжете вдигаха глави, някои поспираха, като част от тях поемаха по облицования с огледала коридор.
- Влез, госпожице, при нас е чудесно и за момичета! - подкани ме ловецът на клиенти с бръснат череп и арабски акцент. - Влез!
- Не. Искам само да се видя с една приятелка, която танцува тук. Со.
Спрях се навреме. Господ знае под какъв псевдоним се подвизаваше тя на това място. Не ми
се щеше да разбулвам нейната анонимност.
- Как изглежда твоята приятелка?
- Брюнетка с дълга чуплива коса... и с...
С поруменяло лице направих жест с ръце, за да покажа пищната й гръд.
- Охо! - прихна той, показвайки два реда развалени заби. - Че ти какво си въобразяваш, малката? Те всички са брюнетки с големи цици!
- И как да я открия тогава? - запитах аз с възможно най-невинен вид.
Мъжът ме потупа приятелски, но доста силно по гърба, след което ме побутна във вътрешността на заведението.
- Хайде, влизай, влизай. Като минеш огледалата, свий вдясно. Ще видиш врата с надпис „Служебен вход“ и там ще намериш всичките момичета. Твоята приятелка сигурно е в някоя от кабините.
Послушах го, проклинайки София, която ми бе уговорила среща на работното си място. „Нали знаеш, това са онези танци, от които мъжкарите се възбуждат, а след това отиват у дома да изчукат законната“, бе ми обяснила накратко тя по гласовата поща, свеждайки всичко до някакъв женски вариант на спектак-лите в „Чипъндейл“.
Знаех, че времената са трудни и тя е принудена сериозно да преразгледа и посвие амбициите си. Ала едно бе да знаещ докъде е стигнала и съвсем друго да видиш с очите си падението й. Съвсем друго.
Поех по слабо осветения коридор, твърде тесен за мен с всички торби, които мъкнех. През малкото прозорче на една от многото врати забелязах моята приятелка в гръб, само по прашки, чието наличие установих благодарение на една извивка с тяло, при което тя се обърна за миг с лице към мен. Все пак успях да забележа, че е свалила двата пиърсинга от пъпа си. Похотливото й кълчене минаваше отвъд всякаква хореография. Диско ритъмът, който се носеше отвътре, имаше за цел единствено да подчертае гърдите, устните и задника й пред непрозрачното стъкло от другата страна на миниатюрната кабина. От време на време тя долепяше някой от въпросните атрибути до самото стъкло, отвъд което със сигурност някакъв мъж в този момент мастурбираше.
- Пет минути! - даде ми скришом знак тя с лявата си ръка, което показваше, че ме е забелязала.
В друг от моите мокри сънища съм гола върху леглото и се галя. Вероятно е лято, защото
ми е топло и по кожата ми е избила лека пот. Тялото ми е напълно открито и аз свободно се
отдавам на насладата, убедена, че съм сама във вилата.
Бедрата ми са разтворени, а между тях зее вулвата. Прилагам безпогрешната си техника: обърнатото V на показалеца и средния пръст около щръкналия клитор, докато средният пръст на другата ръка е дълбоко във влажното отвърстие. Вътре в мен гори. Дори от
разстояние усещам леката миризма на моя сок и това още повече ме възбужда. Тъкмо когато чувствам приближаването на върховния момент, до мен достига шумът от стъпки зад вратата. Старият паркет скърца под тежестта на човека, който изведнъж застива
неподвижно. Почти чувам затаеното, пресекливо дишане на непознатия, който не смее да
се покаже. Дали случайно ме е изненадал? Или отдавна ме дебне? При други обстоятелства
щях да се облека набързо или да се прикрия с единствения бял чаршаф. Ала сега не мога да се спра. Продължавам движенията и дори започвам да въртя
по-широко пръсти вътре в мен, дирейки по-надълбоко
чувствителни зони. Хапя устни. Не след дълго неволно надавам вик. Мисълта, че този мъж е тъй близо, вцепенен от обзелата го емоция, без съмнение разтреперан от желание,
допълнително засилва моите усещания. Започвам да дишам шумно... Той също. Вероятно е хванал члена си и го трие в ритъм с мен, опитвайки се да сподави стенанията си.
Събуждам се тъкмо в момента, когато според мен и двамата стигаме до оргазъм. В
