последвалото полусънно състояние си представям как той си тръгва, без да се обади или да
разкрие своята самоличност.
(Анонимна бележка от 6 юни 2009 г.: никога не съм сънувала подобно нещо, но, боже
мой. вече съм преживявала тази сцена!)
Останах още десетина секунди, за да наблюдавам изпълнението на София, когато изведнъж от тавана на кабината замига червена светлина, отбелязваща финалното обратно броене.
Десет, девет, осем.
Тогава София опъна задник към анонимния клиент, обърна се с лице към мен и с полузатворени очи пъхна среден пръст във вагината си, отмествайки тънкото парче плат, което я покриваше. Отначало бавно, а след това все по-бързо започна да имитира движението на мъжки член.
. седем, шест, пет.
Дали това бе включено в договора й? Пръстът енергично се движеше, сякаш тя се опитваше да задоволи собственото си желание, а не това на клиента.
. четири, три, две .
По всичко личеше, че изпитва истинска наслада, но на мен ми бе неприятно да я гледам в тази унизителна поза, участваща в този мним полов акт: няколко банкноти за една незадоволена фантазия. Устните й се разтвориха. Клепките й неволно затрептяха. Дали щеше да стигне до оргазъм само на няколко крачки от мен, и то само заради някакъв изпаднал тип?
...едно, нула.
Кабината внезапно потъна в мрак. Инстинктивно се затичах към изхода, а през това време я чувах как зад олющената червена врата тя събира малкото дрехи, които бе свалила от себе си по време на шоуто.
Въпросните пет минути тъкмо бяха изтекли, когато тя се присъедини към мен на тротоара под съзаклятническия поглед на ловеца на клиенти.
- Само не ми казвай, че ти е харесало, защото ще ме накараш да се разтревожа за тебе... Ако пък ми кажеш, че не ти е харесало, направо ще те заколя! - заяви ми тя, като приятелски ме прегърна през рамото.
Никога не се бях осмелила да я запитам направо, но бях почти сигурна, че сред огромната й колекция от любовници има и няколко жени. Кои бяха те? Как изглеждаха?
- Нищо не съм казала! - отвърнах незабавно аз и се засмях.
Слънчевият следобед предразполагаше към разходка въпреки торбите, които мъкнех със себе си. Оставаха цели два часа до моя кастинг, от които трябваше да предвидя половин час с метрото до студиото в Льовалоа Пере. Силният парфюм на София, смес от ухание на цветя и пачули, се бореше с миризмата на огромния дюнер кебап, който бе купила пътем. Макар да отхапваше огромни залъци, подобно на някой шофьор на ТИР, тя беше тази, която привличаше мъжките погледи. Всеки път беше така, вероятно поради готовността за безпроблемен секс, която тя излъчваше, почти без да си дава сметка.
След като приключи със сандвича, двете се разположихме на обления в слънце площад „Абес“ пред любимия й коктейл „Монако“. Дали в резултат от лекото ми опиянение, но аз побързах да споделя с нея съвсем не случайната среща от предишната вечер.
- Този човек не е в ред! Непременно трябва да разкажеш всичко на Давид!
- И какво ще му кажа? Че брат му в продължение на десет минути се отнася към мен като към принцеса, а през останалото време като към пачавра? И защо? А, да, сетих се: защото наистина съм пачавра!
Двамата клиенти на съседната маса, очевидно безделници, излезли на лов за женска плът, ни изгледаха похотливо.
- Виж какво, Ел. Този тип очевидно ти е поставил клопка зад гърба на брат си. Не можеш да оставиш така нещата!
- Давид може да понесе много, Софи... Приема ме такава, каквато съм, въпреки десетте етажа от социалната стълбица, които ни делят. Само че никога няма да може да преглътне тази част от миналото ми. Представяш ли си заглавията във вестниците? „Давид Барле, генерален директор на компанията „Барле“, се жени за момиче на повикване!“
- Ти не си момиче на повикване, мамка му... Ти си компаньонка, а това няма нищо общо.
Нови настоятелни погледи отдясно.
- Нима? Върви го обясни на онези чакали от жълтата преса!
Тя отвърна със свиреп поглед на вниманието от страна на двамата нахалници, след което се обърна с усмивка към мен:
- Я почакай, сънувам ли?... Наистина ли каза „жени се“?
- Е, да - въздъхнах аз. - Поне така беше до снощи.
- Я стига! Забранявам ти да увесваш нос! Един от най-красивите и най-богатите пичове във Франция иска да ти сложи халка на пръста, на
Тъкмо тогава телефонът в чантата ми започна да вибрира и за момент прекъсна нейните натяквания:
Спешно НК: Анабел, на разположение ли сте тази вечер, поръчка в театър „Шанз-Елизе“ за двайсет и трийсет? Тройно възнаграждение от страна на клиента като компенсация за поръчката в последния
момент.
Ще ви бъда благодарна, ако отговорите възможно най-бързо.
Съжалявам, имам други планове за вечерта.
Отговорих, без да се колебая нито за момент. Не само че Давид дори не подозираше за работата ми в „Нощни красавици“, но и бях решила да не казвам нищо на Ребека за предстоящия си брак, предвид известността на бъдещия ми съпруг.
