Като гледах моето тяло, отразено от всички страни, с цялата му релефност, имах усещането, че едва сега го откривам истински. Значи, това са искали да видят мъжете, когато съм се събличала пред тях. Именно тази жена, а не онази, която съм оценявала с критичен поглед, изопачен с годините от комплекси и възпитание, и у която съм откривала толкова недостатъци. Удивително беше, че дори сега несъвършенствата на тялото ми си оставаха. Ала представени за пръв път по този начин в тяхното единство, те се сдобиваха с безспорна привлекателност, за която дори не бях подозирала.
Единственото физическо качество, което някога си бях приписвала, бе нежността на кожата. И аз я поддържах по всякакъв начин с помощта на масло от моной, от сладък бадем и от карите. Прибягвах до скъпи естествени продукти на козметичната промишленост, убедена, че моят чар се дължи преди всичко на копринения ми епидермис.
Инстинктивно затворих очи. Прокарах ръце по корема, шията, по извивката на гърдите и се убедих, че тези усилия не са отишли напразно и че кожата ми наистина е нещо, с което мога да се гордея. Ръката ми се разхождаше нагоре-надолу с истинско удоволствие, придавайки топлина на всеки участък, минавайки на следващия, докато се спусне надолу до хълбоците, задника и спре в кадифената вътрешност на бедрата.
Гласът на чаровника бе отстъпил пред инструментално изпълнение, над което се открояваше пицикатото на китарата. Краят на мелодията беше близко, когато тя ненадейно бе заглушена от пукот, който ме накара да подскоча.
Шумът идваше от масичка на две нива зад паравана, която до този момент не бях забелязала. Върху нея се бе включил малък принтер, от който изскачаха правоъгълници твърда хартия. Хванах първия от тях и го разгледах.
Слисана. Поласкана? Признателна?
Появиха се цветни фотографии. На всяка от тях бях снимана от различен ъгъл, а кадрите бяха в една или друга степен съсредоточени върху определен участък. Това бе пъзел, съставен от моите прелести, с който инициаторът на тази игра на криеница се бе развличал. Странно защо, но вече не чувствах никакво озлобление. Видът на моята собствена красота, предадена чрез играта на отражения, ме изпълни със задоволство и успокоение. Днес бях наета не само заради моята съблазнителност, която все още не възприемах изцяло като мое достояние. Имаше нещо много по-значимо: сякаш се бях помирила със самата себе си. Моят образ бе пресътворен и опитомен.
Дори внезапното изщракване на електронната ключалка, което очевидно слагаше край на моето пленничество, не успя да разсее това необичайно чувство. Облякох се бавно, сякаш галех тялото си, наслаждавайки се на всеки миг, на всеки сантиметър от кожата си. Снимките вече бяха в чантата ми и вече нищо не ме задържаше на това място. Донякъде изтощена, си тръгнах и това, че не срещнах никого в хотела, изобщо не ме учуди. Дори господин Жак не бе на мястото си.
Излязох на улицата и като автомат, но странно изнемощяла, се спуснах по лекия наклон на улица „Пигал“. В този късен час бяха отворени само няколко нощни заведения. Пътем почти не обърнах внимание на нахалните подсвирвания откъм група подпийнали клиенти на една тераса.
Понякога си давам сметка, че съм правила любов с мъже за пари. Аз, Анабел. Ел.
Колкото и да опитвам да си втълпя, че това не ме прави по-различна жена от тълпата жрици на любовта, които вдигат крака, за да си осигурят живота, за който са мечтали, все пак изпитвам известно отвращение. Парадоксално, но когато си повтарям тази унизителна за мен фраза, „аз съм курва“, усещам как постепенно започвам да се възбуждам.
(Анонимна бележка от 8 юни 2009 г. И този път: без коментар)
Трепетен, влажен, на разположение.
Половият ми орган чувства лекия гъдел на памучните слипове, готови да паднат при всяка моя крачка. Това докосване галеше набъбналите ми устни, пламналият клитор, полуотворената цепка, пърхаща от желание, и ако не ме възпираше вродената свенливост, щях да пъхна ръка между краката си тук, насред улицата, и пред очите на всички да си даря онези ласки, чийто блажен край добре познавах.
Моят полов орган бе трепетен, готов на всичко или почти на всичко... Гладен.
Отсъствието на Луи в хотел „Шарм“ ме бе извадило от равновесие, но това не би могло да ми послужи като обвинение срещу него. Нито пък влагата, която продължавах да чувствам между краката си при събуждането, когато Давид отдавна бе излязъл от дома, оставяйки ме сама, както всяка сутрин, последвала една изпълнена с вълнения нощ.
