След тези събития изчезна, пътувайки по света под различни имена. Беше сравнително лесно, тъй като бе обучаван да прави именно това. След дълги години скитане избра единствената възможност, която му беше останала — превърна се в Оливър Стоун, човека на мълчаливия протест, който следеше онези важни неща, на които никой в Америка не обръщаше внимание. Но тази роля не беше достатъчна да потисне мъката от загубата на единствените му близки хора. Тя щеше да раздира душата му до последния дъх.
Неусетно заспа пред гаснещия огън. Върху джобчетата на албума проблясваха мокрите петънца от сълзите му.
Точно в пет сутринта Джамила стана от леглото в апартаментчето си в покрайнините на Бренан, Пенсилвания. Малко след изгрев слънце се отдаде на първата си молитва за деня. Преди това се събу, изми се и покри главата си. Застана на молитвеното килимче и изрече основното послание на исляма шахада: „Няма друг Бог, освен Аллах и Мохамед, неговия пратеник“, после прочете първата сура от Корана. След като приключи с молитвата, тя се преоблече във всекидневните си дрехи за работа и седна да закуси.
Очите й обиколиха малката кухня, докато си припомняше вчерашния разговор с мисис Франклин. Беше излъгала работодателката си, макар че тя нямаше как да го разбере. По паспорт се водеше саудитка — факт, който й беше осигурил безпрепятствено влизане в Америка, дори и след 11 септември. Но всъщност Джамила беше иракчанка и една от сунитите, преобладаващата част от мюсюлманите в света. В Ирак обаче сунитите бяха малцинство. Първите сблъсъци между тях и заклетите им врагове шиитите бяха възникнали по въпроса за наследника на пророка Мохамед, но с течение на времето различията им непрекъснато се задълбочаваха.
Шиитите вярваха, че зетят на Мохамед Али ибн Абу Талиб, също и негов братовчед, четвърти правоверен халиф, е единственият наследник на пророка по кръвна линия. Докато сунитите твърдяха, че Мохамед не е посочил свой наследник, а халифите идват един след друг, за да продължат делото му. Сунитите и шиитите бяха единодушни, че никой от халифите не се е издигнал до нивото на пророк, но насилствената смърт на трима от четиримата първи халифи доказваше колко разделена е била мюсюлманската общност по този въпрос.
Светският режим на Саддам Хюсеин разрешаваше на Джамила да кара кола — нещо, което в Саудитска Арабия беше невъзможно. Тамошните управници стриктно се придържаха към шариата, законодателството, основано на исляма. Жените трябваше да бъдат плътно забулени, нямаха право да гласуват, а дори и да излизат от дома си без позволение от съпрузите си. За спазването на тези закони следеше специално създадената религиозна полиция, която не се колебаеше да използва камшици и други санкции срещу нарушителите на шариата.
В центъра на Риад се намираше и прословутият Площад на екзекуциите, където всеки петък се извършваха публични наказания. Веднъж и Джамила се оказа сред зрителите, наблюдавайки с ужас как петима души изгубиха ръцете си, а двама — главите си. Далеч по-изтънчено беше наказанието фалага — бичуването по стъпалата, причиняващо неистова болка и неспособност да се движиш дни наред.
Останалата част от света предпочиташе да си затваря очите, особено след като крал Ибн Сауд — завоевателят на Арабия, бе завзел пустинния полуостров, бе го нарекъл на свое име и бе наел геолози да търсят вода сред пясъците; те обаче бяха попаднали на огромни запаси от петрол. С една четвърт от световните запаси на черно злато Саудитска Арабия получаваше привилегията да прави каквото си иска без страх от санкции.
Всъщност в лъжата на Джамила имаше и известна доза истина. Живеейки в Багдад, тя
Един ден Джамила се върна от пазар, но къщата й я нямаше, превърната в руини от погрешно насочен въздушен удар. Под тези руини остана цялото й семейство, включително двете й малки братчета. След трагедията тя замина да живее при роднини в Мосул, но не след дълго те станаха жертва на кола бомба.
Джамила се премести при своя братовчедка в Тикрит, но войната я прогони и оттам и тя се присъедини към група бездомници, които често попадаха между ударите на бързо нарастващата армия бунтовници и американските войски. Там срещна човек, който говореше открито срещу американците, които били алчни за петрол империалисти. Този човек призоваваше мюсюлманите да се обединят срещу враговете на исляма.
