Отправиха се към предната алея на къщата до тази на семейство Куин, която беше на метри от внимателно наблюдаващия ги полицай. Страйк натисна звънеца и не след дълго вратата отвори ниска, тревожна жена малко над шейсетте, по пеньоар и подплатени с кожа пантофи.
– Вие ли сте Една? – попита я Страйк.
– Да – отвърна плахо тя и вдигна очи към него.
Когато Страйк представи себе си и Робин, разтревоженото изражение на Една бе заместено с трогателно облекчение.
– О, това сте вие, знам всичко за вас. Помагате на Лионора. Ще я измъкнете от там, нали?
Робин болезнено усещаше как хубавият полицай слуша всичко това само на крачки разстояние.
– Влезте, заповядайте – възкликна ентусиазирано Една и отстъпи да ги пропусне вътре.
– Госпожо... простете, не знам фамилията ви – подхвана Страйк, като избърса краката си на изтривалката (къщата й беше топла, чиста и далеч по-уютна от тази на Куин, макар разпределението да бе идентично).
– Наричайте ме Една – засия тя срещу него.
– Една, благодаря... Знаете ли, трябваше да ми поискате документ, преди да ме пуснете в дома си.
– О, но Лионора ми е разправяла за вас... – смути се Една.
Въпреки това Страйк настоя да й покаже шофьорското си свидетелство, преди да я последва по коридора към кухнята в синьо и бяло, много по-ведра от тази на Лионора.
– Тя е горе – каза Една, когато Страйк обясни, че са дошли да видят Орландо. – Днес не й е добър ден. Искате ли кафе?
Докато вадеше чаши, не спираше да говори с маниера на стресираните и самотни хора.
– Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против да го приютя, бедното агънце, но... – Тя отправи унил поглед помежду Страйк и Робин и взе, че си го каза: – Но докога? Те нямат никакви роднини. Вчера идва социална работничка да я провери. Каза, че ако не мога да се грижа за нея, трябва да иде в някакъв си дом. Отвърнах й, че не могат да сторят това с Орландо, че те с майка й никога не са се делили... Не, може да остане при мен, но...
Една погледна към тавана.
– Точно сега е много неспокойна и нервна. Иска майка й да си дойде у дома, а аз какво мога да й кажа? Няма как да споделя с нея истината, нали така? А пък те оттатък разкопаха цялата градина, взеха, че изровиха Господин Пуп...
– Мъртвият котарак – промърмори полугласно Страйк на Робин, а в това време иззад очилата на Една бликнаха сълзи и се затъркаляха по кръглите й бузи.
– Бедното агънце... – промълви отново тя.
Когато поднесе кафето на Робин и Страйк, Една се качи горе да доведе Орландо. Отне й десет минути да убеди момичето да слезе долу, но Страйк бе доволен да види, че тя стискаше в ръце Нахалната маймуна, когато се появи, днес облечена в замърсен анцуг и с намусено изражение.
– Той е кръстен на великан – обяви тя на кухнята като цяло, когато видя Страйк.
– Точно така – кимна Страйк. – Запомнила си, браво.
Орландо седна на стола, който Една издърпа за нея, като стискаше здраво орангутана.
– Аз съм Робин – усмихна й се младата жена.
– Като птичката8 – мигом отбеляза Орландо. – И Додо е птичка.
81 Robin (англ.) – червеношийка. – Б. пр.
– Така й казват майка й и татко й – поясни Една.
– И двете сме птички – усмихна се Робин.
Орландо се втренчи в нея, после излезе от кухнята, без да каже дума.
Една въздъхна дълбоко.
– Разстройва се от всичко. Човек никога не знае какво...
Но в този момент Орландо се върна с пастели и скицник със спирала, за които Страйк бе сигурен, че Една й е купила, та да я зарадва. Орландо седна до кухненската маса и отправи към Робин мила и открита усмивка, която безмерно натъжи Робин.
– Ще ти нарисувам червеношийка – съобщи момичето.
– Много бих се радвала – отвърна Робин.
Орландо се зае за работа с издадено между зъбите връхче на езика. Робин не казваше нищо, само наблюдаваше напредъка на рисунката. Усетил, че Робин вече бе създала с Орландо по-добра връзка, отколкото той би успял, Страйк изяде шоколадовата бисквита, предложена от Една, и побъбри с нея за снега.
Накрая Орландо завърши рисунката си, откъсна я от скицника и я бутна към Робин.
– Много е хубава – усмихна й се Робин. – Ще ми се да можех да нарисувам додо, но въобще не умея. – Страйк знаеше, че това е лъжа. Робин рисуваше много хубаво, беше виждал драскулките й. – Но все пак трябва да ти дам нещо.
Тя зарови из чантата си, наблюдавана развълнувано от Орландо и накрая измъкна от нея кръгло огледалце със стилизирана розова птица на гърба.
– Ето, виж – каза Робин. – Това е фламинго, също птица. Можеш да го задържиш, за теб е.
Орландо пое подаръка си с разтворени устни, втренчена в него.
– Благодари на дамата – подсказа й Една.
– Благодаря – избъбри Орландо и пъхна огледалцето в торбата с маймуната.
– Това чанта ли е? – с жив интерес попита Робин.
– Маймуната ми – отвърна Орландо и стисна по-здраво орангутана. – Моят татко ми го даде. Татко ми умря.
– Съжалявам да го чуя – тихо каза Робин, като й се щеше в ума й да не бе изскочил образът на трупа на Куин, кух като торбата маймуна.
Страйк погледна крадешком часовника си. Часът на срещата с Фанкорт наближаваше. Робин отпи от кафето си и попита:
– Разни неща ли държиш в маймуната си?
