Добрата екзекуция може и да няма нужда от добра причина, но ако питаха мен, никоя екзекуция, организирана и проведена от църквата, не може да е добра. През по-голямата част от живота си бях презирал отец Гомст, колкото заради слабостта му, толкова и заради лъжите, които изричаше. Онази нощ на буря и тръни беше разкрила лъжите му толкова ясно, сякаш светкавица ги е намерила в тъмна стая. Но дори без онази нощ лъжите му рано или късно щяха да лъснат. В интерес на истината глуповатият оптимизъм на отец Гомст и приказките му за божията любов нямаха много общо с доктрината на Рим. Татко не би допуснал папско влияние в двора си.
Когато качиха майката и момичетата ѝ на платформата, сред тълпата се чуха рехави одобрителни възгласи. Мнозина сред публиката обаче мълчаха и лицата им бяха напрегнати и сериозни.
— Знаеш ли какво е общото между Римската църква и църквата преди нея, онази по времето на Строителите и във вековете преди тях? — попитах Макин.
Той поклати глава.
— Не знам.
— И ти, и никой друг — рекох. — Папа Антиций наредил да складират в дълбоки подземия всички библии, които оцелели след Хилядата слънца, целия архив на Ватикана. Всичко. Може и да ги е изгорил. Или да следва буквално доктрината им, с все точките и запетайките. Учените глави не ти казват нищо, освен че не ти е позволено да знаеш.
Един от свещениците крачеше наперено по ръба на платформата и подгряваше разпенено тълпата с приказки за подлост и вещерство. Слънцето улавяше пръските слюнка, които хвърчаха от устата му над главите на селяните от първите редове.
— Не знаех, че се интересуваш от теология, Йорг. — Макин ми обърна гръб. — Идваш ли да намерим бира, или не?
Гледах как палачите връзват първото момиче за ко̀ла. Значи нямаше просто да ги обесят. Пак щяха да ги обесят, но след подобаваща доза изтезания. Детето не приемаше покорно съдбата си, напротив. Палачите видяха зор, докато го вържат.
— Малко ти е рано за кръв, а, сър Макин? — подразних го, но репликата беше насочена колкото към него, толкова и към самия мен, към онова нещо в сърцето ми, или там някъде, което оставяше горчив вкус и в моята уста.
Макин изръмжа.
— Наречи ме мекушав, ако искаш, но такива неща не мога да гледам — изръмжа Макин. — Не и когато жертвите са деца.
Такъв си беше Макин, мекосърдечен, без значение дали жертвите са деца, или мъже. Макар че и той се беше подхлъзнал в мрака на братството, през онези първи години, когато вярваше, че е единствената ми защита.
— Но те са вещици. — И тази реплика беше насочена навътре. Сигурно наистина бяха вещици. Срещал бях вещици всякакви, а и за слепите беше видно, че все повече магия се просмуква в света, намира си път чрез този или онзи човек, сякаш са пукнатини в тъканта на дните ни. Не се съмнявах, че свещеникът би качил и мен на бесилката, ако знаеше, че мога да говоря с мъртвите, ако видеше черните вени, нашарили гърдите ми… ако имаше смелостта да се заяде с мен. Може и да бяха вещици, но също толкова вероятна бе друга простъпка — че жената е дръзнала да възрази или да изобрети нещо. Рим мрази много неща, но най-силно мрази изобретенията. Свещениците може и да те пратят на кладата, задето си се пробвал с някое заклинание, но измислиш ли начин да лееш по-здрава стомана, преоткриеш ли забравен алхимически трик на Строителите, не ти мърда едноседмична среща с църковен експерт по изтезанията.
Макин плю отново, поклати глава и тръгна нанякъде. С което осъждаше мен. Собствения си крал! Отхвърлих гнева — той беше бягство, убежище, в което да се скрия, но не Макин ме гневеше.
Нека хората си се молят на Господ, не ми пречат. Молитвите могат дори да са полезни, да родят някакво добро, ако доброто е от значение за вас. Ако искате, затворете Бог в църкви и го оплаквайте там, все ми е тая. Но Рим? Рим е оръжие, което използват срещу нас. Подсладена отрова, която дават на гладния народ.
Момичето пищеше, докато палачите го събличаха. Приближи се мъж с бастунче в ръка, цялото в метални шипове, лъскаво и хубавко.
— Заради епископа е, нали? — Чак сега видях, че Кент стои до мен. Ръката му легна върху моята, която незнайно защо и без разрешение се опитваше да изтегли меча ми. С помощта на Кент мечът ми си остана в ножницата.
— Марило — казах. Малцина са достатъчно дръзки да споменат пред мен името на епископ Марило. Още съжалявам за пироните. Бях ги забил в главата му бавно, но дори така копелето се отърва твърде бързо и твърде лесно.
— Черен ден — каза Кент. Не разбрах дали има предвид онзи ден, преди години, или днешния. Набожен или не, Кент Червения нито веднъж не ме бе укорил за племенника на папата.
Кимнах. Имах си и други причини да мразя Римската църква, някои дори по-основателни, но епископът се беше оказал в ролята на последната капка, която прелива чашата.
— Как е кобилката ти? Хелакс? — попитах.
— Ще се оправи. Сложиха ѝ компрес на крака — отвърна Кент.
Момичето виеше на умряло, макар че засега само му бяха показали бастунчето.
— Но ще можеш да я яздиш, нали? — попитах.
Кент ме изгледа изпод вежди.
— Йорг!
