Удобният момент настъпи след по-малко от седмица. Атия си беше тръгнала преди няколко дни. Отношенията им се бяха подобрили през краткото време заедно и двете се бяха сбогували доста сърдечно. На следващия ден Луций се върна от успешно пътуване до Неапол и донесе на Аврелия чудесен подарък — златна огърлица, украсена с мънички рубини. Аврелия бе много доволна от нея, най-вече защото тя ѝ даваше повод да го прелъсти като израз на благодарност. Доброто настроение на Луций стана още по-добро от топлото посрещане на Аврелия, поднесената богата вечеря и начина, по който тя го замъкна в спалнята след това. Аврелия беше благодарна на куража, който ѝ бе дала чашата вино, изпита преди да излязат от трапезарията. Когато Луций се опита да легне отгоре ѝ както обикновено, тя бързо се дръпна и го бутна по гръб. Преди той да успее да реагира, Аврелия започна да целува гърдите и корема му, като галеше бедрата му. Изненадата му беше очевидна, когато устата ѝ се спусна надолу към слабините му, където не беше достигала досега, но не направи опит да я спре. Лекото пъшкане, което се чу след това, и начинът, по който притискаше главата ѝ, каза на Аврелия, че съветът на Елира е наистина добър.
След това той я прегърна — нещо, което само по себе си беше рядкост. Аврелия се сгуши в него, доволна от очевидната наслада, която беше изпитал. Нарочно не каза нищо.
— Беше страхотно — промърмори той.
— Липсваше ми.
— Очевидно. — Гласът му бе леко ироничен.
Последва мълчание, по-уютно от онова, което се беше възцарявало помежду им по-рано. Луций леко галеше косата ѝ — нещо, което също беше новост. Аврелия се запита дали не е време да му каже за бременността си, но успехът я бе направил дръзка и тя реши да последва още един съвет на Елира. Не след дълго ръката ѝ небрежно се плъзна отново надолу. Няколко докосвания и тя го усети да се втвърдява пак.
— Богове, ама че си настоятелна тази нощ!
В гърдите на Аврелия се надигна паника, но пръстите ѝ не спряха.
— Липсваше ми. Освен това много харесах новата огърлица. Пък и виждам, че и ти си повече от отзивчив, съпруже.
Той се разсмя, излегна се по гръб и затвори очи. Аврелия това и чакаше. Ако я гледаше, щеше да ѝ е много по-трудно да го яхне и да напъха вдървения му член в себе си. Веднага щом го направи обаче, очите му рязко се отвориха.
— Какво правиш?
Вместо да отговори, Аврелия задвижи бедрата си напред-назад, както ѝ беше казала Елира. За нейна изненада ѝ хареса много — повече от всичко, което бяха правили досега. Насладата ѝ се подсилваше от начина, по който лицето му се превръщаше в лицето на Ханон. За момент се почувства виновна, но удоволствието беше твърде голямо, за да прогони образа.
— Аврелия?!
— Просто се опитвам да ти доставя удоволствие — прошепна тя. — Искаш да спра ли?
Лек стон; промърморена дума, която може би беше „не“. Набрала увереност, Аврелия намери подходящия за нея ритъм и продължи в него, докато той се гърчеше в екстаз под нея. Когато ръцете му посегнаха да я хванат за задника, тя го остави да води темпото.
Не след дълго Луций свърши. Направи го по-бурно от всеки друг път. Аврелия изпита дълбоко задоволство, докато слизаше от него, не на последно място заради мисълта, че ако това съвкупление беше чудесно, би било още по-добро с Ханон.
— Къде си се научила на тези неща? — попита той, нахълтвайки във фантазиите ѝ.
— Майка ми ми даде някои съвети — излъга Аврелия с ясното съзнание, че никога не би посмяла да спомене подобно нещо пред Атия.
Той се усмихна сънено.
— Задължен съм ѝ.
— А аз на теб.
Луций повдигна вежди.
— Това пък защо?
Тя подпря брадичка на гърдите му и го погледна в очите.
— Ще ставаш баща.
Луций я погледна объркано; после изненадано. Накрая на лицето му се изписа неподправена радост.
— Бременна си?!
Тя кимна и се усмихна доволно.
— Засега само във втория месец, но си помислих, че ще искаш да знаеш.
— Слава на Церера и Телура! Това е чудесна новина!
Тя се засмя, когато той докосна корема ѝ.
— Още нищо не може да се усети.
— Тогава откъде знаеш?
— Пропуснах два цикъла. А и жените разбират такива неща.
— Каза ли на майка си, докато тя беше тук?
— Разбира се. Но ти си единственият друг, който знае.
Той я притисна към себе си, но бързо я пусна.
Този път тя се притисна в него.
— Няма да ми навредиш!
Той се усмихна стеснително, от което заприлича на хлапак.
— Да не казваме на никого, преди да е започнало да личи. Това може да е нашата тайна. — И после се отплесна да говори колко горд ще е баща му, кои са любимите му момчешки имена и на какви игри ще научи сина им.
Аврелия се включваше от време на време, като се съгласяваше с всяка негова дума. Мислено се помоли детето наистина да се окаже момче. Второто можеше да е момиче, но първото трябваше да е момче — по много причини. Когато той най-сетне млъкна, тя го целуна по устните.
— От теб ще стане чудесен баща.
— А ти ще ми родиш силен син!
„Желязото е горещо“, помисли си Аврелия. Време беше да действа.
— Жалко, че майка ми не можа да се зарадва на чудесната новина.
— Не разбирам. Гостуването ѝ мина добре, нали?
— Да. — Тя остави гласа си да замре.
