Ханон се усмихна, докато се ръкуваха. Сенций още не ги беше превел до суха земя, но щеше да го направи. Страданията им скоро щяха да свършат. Цената от двеста стрели, десет копия и възможност да нахрани Сура беше по-ниска, отколкото можеше да си представи. И Сафон, и Ханибал със сигурност щяха да са впечатлени.
— Чу ли за вола, дето избягал от Форум Боариум онзи ден? — попита Калатин.
Беше вечер и двамата бяха приключили със задълженията си. Другарите им бяха отишли да търсят вино и двамата приятели бяха сами в палатката.
— Не. Често се случва да излизат от загражденията. Някой роб забравя да сложи резето и вратата се отваря — пренебрежително рече Квинт. — Виждал съм го в Капуа.
— Няма значение как е излязъл. А какво е направил след това. Незнайно защо, качил се по външната стълба на една триетажна
Квинт седна в постелята си.
— Какво?
— Чу ме — каза Калатин, доволен, че най-сетне е привлякъл вниманието му.
— Кой ти каза?
— Познат момък от друг отряд разговарял с един от вестоносците от Рим, който пристигнал вчера. Лудото добиче се качило чак на покрива! Обитателите на сградата били ужасени и писъците му ги влудили още повече. Скочило през перилата, паднало на улицата и премазало едно дете.
— Богове — промърмори Квинт, докато си представяше гадната сцена.
— Ако беше само това, щеше да е нищо — продължи Калатин. — Но то е само едно от куп събития. Същия ден едно светилище на пазара за зеленчуци било ударено от мълния. Хората видели сред буреносните облаци призрачни силуети на кораби. И някакъв гарван влетял в храма на Юнона и кацнал на свещеното ложе.
— Вестоносецът видял ли е всичко това? — попита Квинт и си помисли как баща му нарича подобни истории пълни глупости. — Или негов приятел го е чул от третия братовчед на втората си леля?
Калатин му хвърли унищожителен поглед.
— Толкова много хора са видели как волът се хвърля от покрива, че не може да не е истина. Вестоносецът видял с очите си как мълнията поразява светилището, както и корабите в небето.
Това не се хареса на Квинт, но той нямаше намерение да го признава.
— А гарванът?
— Него не го е видял — призна Калатин.
— Е, какво пък. Дори и да е кацнал на ложето, сигурно просто е искал да се скрие от дъжда.
Калатин се усмихна.
— Може би. Знаеш ли, по принцип не обръщам внимание на такива неща, но сега се случват навсякъде. Преди известно време в Пиценум от небето завалели камъни.
— Я стига! Камъни?
Калатин сякаш не го чу.
— Миналата седмица жреците от извора на Херкулес видели капки кръв във водата. Това може да означава само едно.
Въпреки волята си Квинт изпита безпокойство. Хората бяха суеверни и лесно виждаха ръката на боговете в най-обикновени събития, но жреците не бяха толкова лековерни. Те знаеха кога боговете се намесват и кога не, или поне така се смяташе. Баща му беше малко по-циничен — Квинт си спомни коментарите на Фабриций за жреците, след като бе убил мечока, за да отпразнува възмъжаването си, както и преди Требия, когато имаше куп лоши поличби. „По-лесно е да наречеш подобни истории празни слухове“, мрачно си помисли Квинт. Но нанесеното им от Ханибал поражение беше едва ли не като сбъдване на поличбите. А щом те бяха толкова много, това не означаваше ли, че боговете все още са недоволни? Че картагенците няма да спечелят още една победа? „Престани!“
— Обзалагам се, че Гай Фламиний не се безпокои особено от подобни глупости — каза той с цялата самоувереност, която успя да намери в себе си.
Калатин надникна навън.
— Може и да е така. Но що за нов консул напуска Рим, преди да е заел официално поста си?
— Направил го е, за да вбеси Сената. Фламиний не понася много сенатори заради начина, по който се отнесоха с него преди шест години при триумфа по случай победата му над инсубрите.
— На кого му пука? — извика Калатин. — Сега не е време да рискуваш да разгневиш боговете. А той определено е направил точно това, като е напуснал столицата преди да са изпълнени съответните церемонии.
Квинт не отговори. Споделяше мнението на приятеля си. Ако това беше единственото, което бе направил Фламиний, нямаше да е толкова зле. Игнорирането на искането на Сената да се върне в Рим не означаваше края на света, но Квинт не беше харесал историята за телето, което трябвало да бъде принесено в жертва, когато Фламиний пристигнал в Арециум. За всеобщ ужас то се отскубнало от ръцете на жреца още след първия удар на ножа, който не бил смъртоносен. А когато го хванали, никой не посмял да го убие. Второто избрано теле умряло покорно, но цялата история беше оставила лош привкус в устата на всички.
— Няма съмнение, че това е причината конят му да го хвърли на земята онзи ден, когато се канехме да потеглим — каза Калатин. — И защо онова знаме се запъна и не излезе от земята.
