— Мисля, че това означава, че
— Гней Сервилий Гемин не е страхливец! — рязко каза познат глас.
Двамата се обърнаха изненадани и засрамени. Калатин скочи и отдаде чест, а Квинт погледна начумерено.
— Не мисля, че Квинт искаше да каже това, командире — възрази Калатин.
Фабриций прониза с поглед сина си.
— Е?
— Не казвам, че Сервилий е страхливец — промърмори Квинт.
— Радвам се да го чуя! — саркастично отвърна Фабриций. — Не е работа на младши конник да преценява консул. Сервилий прави онова, което му е наредено от Сената — да пази източния бряг в случай че Ханибал се насочи натам. Точно както Фламиний е избран да защитава западния бряг, ако гугата тръгне в обратната посока.
— Струва ми се погрешно просто да оставяме Ханибал и войската му да опустошават земите ни. До гуша ми дойде да виждам изгорени къщи и изклани селяни — каза Квинт, оставяйки гнева си към баща му да пламне заедно с яростта заради онова, което вършеха картагенците.
— И на мен — възкликна Калатин.
— О, нетърпението на младостта! Не се бойте — каза Фабриций. — Фламиний се надява да приклещи Ханибал между своята армия и тази на Сервилий. Ако успее, ще изколим гугите, както направихме с галите при Теламон.
Духът на Квинт се приповдигна, но следващите думи на баща му го зашеметиха като удар в слънчевия сплит.
— Ако това стане, ти също ще видиш сражение, Калатин.
Квинт зяпна Фабриций. Изненадата на Калатин също бе очевидна.
— Не разбирам. Ръката ми е по-добре. Готов съм да се сражавам.
— Няма нищо общо с ръката ти. Връщаш се веднага у дома. Калатин и седем други са прехвърлени в конницата на Сервилий.
Квинт беше твърде стъписан, за да отговори.
— В Арминум? Защо? — объркано попита Калатин.
— Сервилий прати вест на Фламиний. Иска хора, които вече са се сражавали срещу конницата на Ханибал. Твърде много от нас са зачислени към частите на Фламиний. Сервилий се нуждае от конници, които да научат хората му на прийомите на картагенците. Разбрахме се да му пратим осем души. Аз предложих кандидатите.
— Защо и аз да не ида с него? — разгорещено попита Квинт. — Вече съм достатъчно голям! Освен това дадох клетва.
— В името на Хадес, няма ли да се научиш да си държиш езика зад зъбите? Все повече и повече виждам майка ти в теб — рязко отвърна Фабриций. — Говорих с Фламиний. Връщаш се у дома, и точка. — Забеляза нещо в очите на Квинт и му се закани с пръст. — По принцип все още ще се водиш към конницата. Може да те призоват отново, но само ако покажеш ясно, че си съзрял. Чуя ли друго, ще се погрижа да анулират клетвата ти.
В този момент Квинт мразеше баща си до дъното на душата си.
Фабриций се обърна към Калатин.
— И ти ли ще протестираш?
— Не, командире. Предпочитам да не отивам, но щом заповедта ти е такава, ще я изпълня.
— Добре — Фабриций излезе от палатката, без да каже нито дума повече.
Вбесеният Квинт го гледаше как се отдалечава. „Хадес да го вземе дано!“
— Богове, това беше неочаквано — промърмори Калатин.
— За теб може би, но не и за мен — горчиво каза Квинт. — Ти поне ще имаш шанс да се сражаваш с Ханибал. А аз ще кисна у дома с жените.
— Да си с баща си не е добре за теб. Непрекъснато се спречквате. Може би известно време далеч от него ще ти се отрази добре. А и кой е казал, че войната ще свърши скоро? Ханибал е умен пълководец. Обзалагам се, че и след година още ще се бием с него. Баща ти няма да може вечно да ти пречи да влезеш в конницата. Просто се дръж добре у дома. Погрижи се майка ти да е доволна.
Квинт не си направи труда да му отговори. Сигурен беше, че баща му няма да допусне той отново да служи. Това го накара да вземе окончателно решение. Сега беше идеалната възможност да се обърне към Коракс с молба да постъпи при велитите. Така можеше да остане в армията на Фламиний, близо до Ханибал. Баща му никога нямаше да разбере. „Няма да ме прати у дома — яростно си помисли Квинт. — Сам ще си бъда господар. И ще се науча да се бия като пехотинец“.
