Фанес се появи на прага, съпровождан от майордома на Марциал. Атия го поздрави студено. Не го покани вътре, с което го принуди да спре. На Аврелия ѝ идеше да тропне с крак. Стаята ѝ беше прекалено далеч, за да може да чуе и една дума. Тя се измъкна навън, без да обръща внимание на смаяното съскане на Гай.
Дворът на къщата беше класически, украсен със статуи и растения — лози, маслини, лимони и смокини. Аврелия ги използва като прикритие и се промъкна напред, докато не се озова достатъчно близо, за да подслушва. Погледна през рамо и видя, че Гай е тръгнал след нея. Клекна зад една голяма статуя на Юпитер Грабовий, осканската версия на римския бог, почитан от Марциал. Гай клекна зад нея; Аврелия с наслада усети допира на гърдите му в гърба ѝ.
— Изпратих ти съобщение за новата уговорка. Първото плащане ще бъде направено другия месец — каза Атия.
— Ти обеща, че ще получа парите в рамките на един месец. Да се опитваш да промениш уговорката, без да говориш с мен, е неприемливо — остро отвърна Фанес.
Кратко мълчание.
— Събирането на парите се оказа по-трудно, отколкото предполагах.
— Напълно възможно. Все пак живеем във време на война. Но какви са гаранциите ми, че ще спазиш новия краен срок? Ще имам пълното право веднага да предприема действия срещу теб.
— Богове, какво по-голямо доказателство от думата ми ти трябва?
Аврелия ясно чуваше напрежението в гласа на майка си. Изпита гняв, но и тя беше безпомощна. Марциал, който би могъл да им се притече на помощ, беше отишъл в градската баня и щеше да отсъства още дълго.
— Искаш бижутата ми, така ли? — Гривните на Атия задрънчаха, когато започна да ги сваля от китките си.
— Задръж си дрънкулките. Те са нищо в сравнение с дълг с такива размери — презрително отвърна Фанес. — Ще се съглася на отсрочка при условие че лихвата се увеличи на шест драхми на сто. Изчислявана всяка седмица.
— Това е пладнешки обир! — извика Атия.
Аврелия усети как Гай се напряга от ярост. Собствената ѝ кръв също кипеше. Тя надникна иззад крака на Юпитер. Фанес още не беше отговорил. Просто гледаше майка ѝ, а на тънките му устни играеше усмивка.
— Наричай го както си искаш — най-сетне каза той. — Това е предложението ми. Ти си решавай дали да го приемеш, или не. Ако откажеш, още днес следобед ще наредя на юриста си да се обърне към съда.
Кратко мълчание.
— Не ми оставяш никакъв избор — каза Атия и раменете ѝ се отпуснаха. — Приемам условията ти.
„Долна твар“, помисли си Аврелия. Беше толкова заслепена от гняв, че когато си даде сметка, че се е подала прекалено много, вече бе късно. В следващия момент залитна напред и се просна по очи на земята. Вдигна глава и видя, че майка ѝ я гледа с ужас. Фанес пък се подсмихваше гадно.
— Подслушваше ли? — остро попита Атия.
— Очевидно — каза Фанес. — При това не особено умело.
— Аз… съжалявам, майко — заекна Аврелия, докато се изправяше.
— Ще си платиш за това! Марш в стаята!
Преди Аврелия да успее да помръдне, Гай излезе зад статуята.
— Прощавай, Атия, аз съм виновен.
Устните на Атия се превърнаха в тънка линия, а Фанес сякаш щеше да се разтопи от удоволствие.
— Обясни — изсъска Атия.
— Чухме гласове и Аврелия позна гласа на
— Така значи. — Погледът на Атия се стрелна от Гай към Аврелия и обратно. И двамата проявиха благоразумието да извърнат очи. Тя се намръщи, но нямаше какво да направи. — Баща ти ще научи за поведението ти. Не искам да ме подслушват, докато се занимавам с делови въпроси на семейството си.
Гай сведе глава в знак, че приема думите ѝ.
— Разбира се.
— А сега и двамата ни оставете — нареди Атия.
Аврелия отново започна да диша. Обърна се да си тръгне, но гласът на Фанес се уви около нея като камшик.
— Трогателно е колко близки са двамата, нали? — каза той.
— Това какво ти влиза в работата? — с леден тон отвърна Атия.
— О, нищо. Абсолютно нищо. Просто ми стана чудно дали Мелитон е наясно с тяхната…
— Прекаляваш, жалък боклук! — извика Атия. Един роб, който поливаше растенията в другия край на двора, я погледна изненадано. Тя сниши глас. — Как смееш да петниш честта на дъщеря ми?
— Никога не бих направил подобно нещо — запротестира Фанес, но очите му казваха съвсем друга история.
— Изчезвай, преди да съм заповядала на робите да те изхвърлят на улицата! — Атия посочи към атриума.
— Както заповядаш. — Фанес се направи, че си тръгва, но после се обърна. — Чудно ми е как ли ще реагира Мелитон, когато чуе, че годеницата му е палувала със семеен приятел пред очите ми. Първия път, когато ги видях заедно, си казах, че си въобразявам, но вече няма съмнение, че изпитват влечение един към друг. — Той се поклони. — Ще очаквам първото плащане на датата, за която се уговорихме.
Атия му махна да си тръгва.
