— Ела. — Той я взе в прегръдката си — нещо, което тя желаеше от онази нощ в нейната къща. Но не и при тези ужасни обстоятелства. Аврелия обаче не оказа съпротива — нуждаеше се от цялата утеха, която можеше да получи.
Преди три дни беше пристигнало писмо от баща ѝ, с което той разрешаваше тя да се омъжи за Луций. Аврелия беше подготвена за това. Изобщо обаче не беше очаквала да прочете, че Квинт е изчезнал, докато пътувал от лагера на Фламиний към Капуа. Уверенията на Фабриций, че се полагат всички усилия за откриването му, не бяха успокоили нито нея, нито майка ѝ. Твърде вероятно беше Квинт да е мъртъв, загинал при падане от коня, от ръцете на разбойници или на вражески патрул. Два дни по-късно — вчера сутринта — животът им се преобърна отново, когато шокиращите подробности за битката при Тразименското езеро достигнаха до Капуа. Лицето на Атия беше побеляло от чутото и оттогава тя прекарваше повечето си време на колене в храма на Марс. Гай беше на учения в равнината и не беше чул новините, но обикновено жизнерадостният Марциал се беше умълчал мрачно. Самата Аврелия беше съсипана. Дълбоко в себе си знаеше, че баща ѝ е сред хилядите загинали. Той беше благословил годежа ѝ, след което бе паднал в битка. Сякаш самите богове ѝ се надсмиваха.
— Новините от Тразименското езеро бяха ужасни — започна Гай, с което я накара да се разридае още по-силно, — но доколкото чух, повечето ни загуби са на легионери. Фламиний не изпратил конницата с авангарда, така че тя не е минала през теснините до езерото. От самото начало на битката натискът е бил толкова голям, че те не са могли да се включат в нея. Когато е станало ясно накъде вървят нещата, са успели да се изтеглят без никакви трудности.
Аврелия се отдръпна от него и го изгледа невярващо.
— Кога чу това?
— Днес следобед. Говорих с втория вестоносец, който пристигна от Рим. Сенатът го пратил с вести за градските първенци.
Аврелия искаше да го чуе от устата му.
— Кажи ми, че това означава, че баща ми е жив.
Той я целуна по челото.
— И в момента сигурно планира сватбата ти.
— Слава на боговете. — „Как можах да се усъмня в тях?“ Успя да се усмихне измъчено. — Каза ли на майка ми?
— Да. Тя отвърна, че тъкмо аз трябва да го кажа и на теб.
Аврелия си помисли за Квинт и мъката ѝ отново се надигна.
— Ами брат ми? — прошепна тя.
— Това, че е изчезнал, не означава, че е мъртъв.
— Но тогава защо не се е прибрал у дома?
— Не зная, Аврелия, но сигурно има основателна причина. Сама знаеш, че Квинт не е страхливец. Не би направил нещо подобно просто така.
— Знам. Но каква може да е тази причина? Някое момиче ли?
— Били са на поход от седмици. Едва ли е имал време да срещне момиче.
Двамата се погледнаха, мислеха си за едно и също.
В опит да се разсее от мисълта колко близо е Гай Аврелия заговори първа.
— Възможно ли е да е свързано с Ханон?
— Не ми се вярва. Как изобщо би могъл той да се свърже с Квинт? Та нали и двамата са в противникови армии.
— А дори да го е направил, нима това би накарало Квинт да дезертира? — Тя поклати безсилно глава. — Няма никаква логика.
— Но пък логичното мислене малко ти приповдигна духа. — Той я притисна приятелски към себе си. — Квинт ще се появи по някое време, не се бой.
— Благодаря, Гай. — Аврелия се усмихна печално. Вече се чувстваше по-добре, отколкото се бе чувствала от много часове. Погледна с възхищение Гай и се запита защо Луций не може да е като него. Главата ѝ леко, съвсем леко се доближи до неговата. Той не се отдръпна и дъхът ѝ секна в гърдите ѝ. Тя сведе поглед, докато пред очите ѝ не останаха само носът и устните му. На един пръст разстояние. Той пак не се дръпна. Усещаше топлия му дъх по лицето си. Богове, никога не ѝ се беше искало толкова много да целуне някого. Устните им се докоснаха едва-едва, от което по цялото ѝ тяло премина тръпка.
— Кой бил дошъл? — Гласът на Атия откъм двора звучеше много недоволно.
Отговорът на роба беше твърде тих, за да е разбираем, но междувременно магията беше изчезнала. Двамата се отдръпнаха неловко, без да се поглеждат.
— Въведи го. Но да чака отвън — нареди Атия.
Гай се намръщи.
— Кой ли е?
— Фанес. — Аврелия направо изплю името.
— Кой?
— Един лихвар.
— Каква работа има такъв човек с майка ти?
Аврелия си помисли, че Гай рано или късно ще разбере. Пък и какво значение имаше дали знае? И бързо му разказа онова, което ѝ беше казала майка ѝ.
— Защо баща ти не се е обърнал към моя за помощ? Или майка ти?
— Ти би ли го направил, ако се намираше в подобно положение? — предизвикателно попита Аврелия.
— Сигурно не е лесно да молиш приятел за заем — призна Гай.
— Искам да го чуя какво ще каже.
— Не мисля, че Атия би одобрила подобно нещо.
— Не е нужно да научава — отвърна Аврелия, отиде на пръсти до вратата и надникна навън. Майка ѝ беше обърната към вратата на таблинума и чакаше неканения си посетител.
