Докато Ерин и Джордан ставаха от пейката, прислужниците разчистиха олтара, докато не остана само голият мрамор. След като приключиха, Распутин им махна да се разкарат, за да направят място за Рун, Ерин и Джордан.
Тя изкачи стъпалата. Тук ароматът на тамян и пчелен восък изпълваше въздуха.
След като всички се събраха около олтара, Распутин опря юмруци на хълбоците си и се загледа с интерес към дългия кафяв кожен цилиндър.
— Покажи ми — нареди той.
Рун прокара нокът през папския печат и махна капака. Погледна вътре, веждите му се смръщиха и той изтръска съдържанието върху мраморната повърхност. Навито старо платно се плъзна от цилиндъра и тупна на олтара.
Распутин се наведе и много внимателно, с уважение към възрастта на материала, разви рулото.
Ерин ахна, когато светлината на свещите освети картината. Разпозна незабавно творбата. Беше нарисувана от сръчната ръка на нидерландския майстор Рембранд ван Рейн.
Оригинал.
Картината изобразяваше най-въздействащото чудо на Христос.
Възкресяването на Лазар.
Григорий падна на колене пред олтара и маслената картина, и един по един членовете на мрачното му паство последваха примера му.
Рун остана прав, взрян в образа на Лазар в каменния му гроб.
Творбата зашеметяващо предаваше момента, тайната, известна на Рембранд и отразена върху платното. Картината беше една от трите, известни на света.
С прекрасни, вълнуващи мазки художникът представяше Лазар, увит в смъртния си саван, да се надига от гранитния саркофаг. Отстрани близките му се взираха с ужас в него. Свидетелите на сцената бяха вдигнали ръце, сякаш да се предпазят от човека, когото някога са обичали. За тях това не бе радостен момент на възкресение. Защото те знаеха какво е убило Лазар.
— Първият сангвинист. — Шепотът на Ерин отекна в смълчаната църква.
Да, стоящите до гроба бяха свидетели на раждането на ордена на сангвинистите. Лазар е бил нападнат и превърнат в стригой, но близките му го намерили и го затворили в гробницата, преди да успее да се нахрани с човешка кръв. Така те го обрекли на бавна гладна смърт. Но дошъл Христос и го освободил. През този ден Христос предложил на Лазар избор, какъвто не е имал никой стригой до този момент. Лазар не можел да промени природата си, но можел да използва любовта и кръвта Христова, за да се бори срещу нея. Можел да избере да служи на Христос и може би някой ден да види възкресението на собствената си душа.
Този обет да служи като Рицар на Христа беше представен в картината от оръжията — меч в ножница и колчан стрели, окачени на стената на криптата и готови да бъдат взети в служба на новата църква.
От този момент нататък Лазар поел своя товар и създал сангвинистката страна на църквата. Току-що излязъл от гробницата, той никога не бил вкусвал човешка кръв. Хранел се единствено с кръвта на Христос. Само един друг сангвинист от зората на ордена беше започнал следващото си съществуване готов да тръгне по следите на Лазар; само един бе приобщен преди първото си убийство.
Чист. Неопетнен.
Много отдавна Рун беше този сангвинист. Беше се смятал достоен за пророчеството. Беше вярвал в добротата си. Беше намирал утеха в гордостта си. До деня, в който не вкуси кръвта на Елизабет. До деня, в който създаде чудовище.
Тогава беше паднал. Само Единственият беше успял да остане неосквернен.
Лазар.
Техният истински водач.
Дори Григорий признаваше ролята му. Пръстът му проследи святата фигура от картината и се забави, докато минаваше върху тънката червена струйка, стичаща се от ъгъла на устата на Лазар.
Как би могъл някой да гледа тази картина и да не разпознае истината, разкрита от Рембранд? Уплашените свидетели, кръвта по устните, оръжията на стената. Рембранд е познавал тайните на сангвинистите и е бил един от малцината извън тесния кръг на църквата, допускани до това познание. За да почете това доверие, той създал своя шедьовър от светлини и сенки, за да скрие пред очите на всички тайната като паметник и свидетелство за ордена.
Григорий се изправи и погледът му се вдигна към мозайката в собствената му църква, разположена над входа. Тя изобразяваше Лазар в неговия саван, застанал при отвора на гробницата, с вдигната качулка, предпазваща лицето му от слънцето. Христос стоеше пред възкресения, протегнал ръка към новия си ученик, а последователите му гледаха в почуда, почти както последователите на Распутин гледаха към него.
Когато Григорий погледна към Рун, в очите му блестяха сълзи.
— Ще ти помогна да намериш твоята книга, приятелю, и освен ако Бог не е решил друго, нищо лошо няма да ви се случи, докато сте в земята ми.
Джордан стоеше на няколко крачки от олтара и гледаше другите.
Нямаше доверие на никого. Нито на Распутин с неговия безумен смях и игрите му, нито на приличащите му на бездомни деца подчинени, които най-сетне се оттеглиха в сенките, нито дори на Рун. Спомни си блесналата в очите му кръвожадност, начина, по който гледаше Ерин, досущ лъв, гледащ угоено теле.
