— Чел съм много за Втората световна война, а съм слушал още повече от дядо си, който е участвал в нея. Както и да е, този бункер е бил далеч на юг и изолиран. Като се вземе предвид времето, необходимо за пътуване дотам и обратно, плюс един буфер, преди американците да започнат да пращат патрули, според мен най-вероятно е руснаците да са нанесли удара си някъде между двайсет и осми май и втори юни. Естествено, има голяма вероятност за грешки.
Ерин го изгледа изненадано, сякаш не беше очаквала той да знае нещо полезно. Подобно отношение вече започваше да му втръсва.
— Впечатляващо, сержант. — Распутин се облегна назад в стола си. — Тази информация е доста ценна. Макар че и с нея ще отнеме време да намерим книгата.
Откъде ли Распутин знаеше, че Джордан е сержант? Това беше повод за безпокойство.
— Защо да е ценна? — попита Ерин. — Какво значение имат датите?
— Първо ми кажете какво криете в палтото си, докторе.
Значи той знаеше също, че Ерин е доктор. И че пази в джобовете си парчета от бетонната кутия, в която се е намирала книгата. Какво още му беше известно?
— Надушвам го — обясни Распутин.
Ерин погледна сангвиниста. Той кимна и тя извади парче от кутията.
— Смятаме, че това е покривало книгата.
Распутин протегна ръка и Ерин бавно постави сивия фрагмент в дланта му. Палецът му проследи тънките линии сажди там, където бетонът е бил разбит.
Джордан рязко се изправи. Трябваше да се сети по-рано.
— Ако ми намерите сензор за експлозиви, мога да използвам това парче като контролен образец и да намеря нещо със същата химическа сигнатура. Ако този материал е бил около евангелието, по книгата би трябвало да има продукти от химическото разпадане. Разбира се, стига да не е била унищожена от взрива.
Рун отново докосна кръста си. Изглеждаше шокиран. Явно свещеникът не беше взел предвид възможността книгата наистина да е била унищожена и да са рискували живота си в търсене на нещо, превърнато в пепел.
Распутин кимна на Сергей, който пристъпи напред.
— Вървете с личния ми асистент. Той ще ви помогне да намерите онова, което ви трябва.
Джордан остана на мястото си.
— Движим се заедно.
Распутин се намръщи, после се разсмя. Ерин не вярваше, че може да намрази този смях повече, отколкото когато го чу за първи път, но се оказа, че греши.
— Добре тогава — кимна Распутин. — Запишете детайлите за Сергей.
Сергей извади от задния си джоб бележник със спирала и огризка от молив.
Ерин взе фрагмента от масата и го прибра в джоба си — безпокоеше се, че Распутин може да ѝ го открадне. Личеше си, че е опортюнист, който в никакъв случай не бива да бъде подценяван. Вече знаеше твърде много — че тя е доктор, че тримата с Рун и Джордан търсят книгата и че вероятно са триото от пророчеството. А по алчния блясък в очите му, докато Джордан назоваваше вероятните дати на проникването в бункера, напълно възможно бе вече да има доста точна представа къде се намира книгата.
Явно Распутин се забавляваше и ги разиграваше като дресирани маймуни. Но дали не бе нещо повече от жестоко забавление?
Домакинът им стана и посочи към един тъмен параклис в задната част на църквата.
— Какво ще кажете да видим калдъръма, където падна царят? Той е причина църквата да носи това име.
Ерин бутна стола си назад. Джордан и Рун също станаха. Тръгнаха след плещестата фигура на Распутин като сангвинистка триада — Рун отпред, Джордан отдясно и Ерин отляво.
Распутин спря пред параклиса. Четири полирани черни колони поддържаха мраморен навес, богато украсен във фолклорен стил с черни каменни цветя и други растителни орнаменти. Зад малка врата се виждаше прост участък сив калдаръм. Обикновеният му вид бе в рязък контраст с пищното великолепие на църквата и напомни на Ерин защо е била издигната тази сграда — в памет на убийството на царя. Тя мислено сравни извисяващите се куполи и златните мозайки с простите могили на Пискарьовското гробище.
Смъртта на някои беше отбелязана по-добре, отколкото на други.
Неколцина последователи на Распутин застанаха в полукръг зад тях, сякаш управлявани от водача си с невидими конци.
— Често идвах тук по време на обсадата на Ленинград — каза Распутин и опря лакти в дървения парапет на параклиса. Ръкавите му се дръпнаха нагоре, разкривайки дебели черни косъмчета на китките и ръцете. — Църквата беше секуларизирана. Светините ѝ бяха откраднати от Рим. Но сградата беше достатъчно добра за мъртвите. През зимата използваха този неф за морга. Трупаха телата покрай стените.
Ерин потръпна, когато си представи замръзнали трупове, наредени като в кланица в очакване да бъдат погребани през пролетта.
