— Навремето бяхме близки, Рун. Пиер като първи, ти като втори и аз като трети. Наистина ли не си спомняш? — Огорчението се долавяше ясно в гласа му, примесено със спотаен гняв. — Къде другаде би могъл да отиде? Кардиналът заплашваше да го отлъчи, ако продължава да търси книгата. Така че след като дойде при мен, Пиер отиде при нацистите да търси помощта, която не можех да му осигуря. Не искаше да се отказва от лова. Фикс идеите трудно се изоставят, както сам знаеш от историята ти с Елизабета.
— Кардинал Бернар не би сторил подобно нещо на Пиер — възрази Рун.
Джордан обаче долови неувереността в тона му. Дори от кратката среща с кардинала той бе доловил какво значение отдава той на пророчеството за тримата. За Бернар отец Пиер не е имал роля.
„Колко много е сгрешил...“
— Рун, ти не познаваш безценната си църква толкова добре, колкото си мислиш — продължи Григорий. — Не забравяй, че той отлъчи
— За какво говорите? — попита Джордан. Чувстваше се като човек, влязъл в киносалона по средата на филма.
Ерин се поизправи и се опита да отгатне истината.
— Имате предвид сина на цар Николай, нали? Престолонаследника Алексей.
Распутин я дари с тъжна усмивка.
— Горкото дете страдаше ужасно. Накрая беше на крачка от смъртта. Какво можех да направя?
Сега и Джордан си спомни историята. Царският син бил навремето под опеката на Распутин. Подобно на много от внуците на кралица Виктория, Алексей страдал от така наречената „кралска болест“ — хемофилията. Според историята, единствено Распутин можел да му донесе облекчение по време на болезнените периоди на вътрешно кървене.
— Трябваше да го оставиш да умре от естествена смърт — каза Рун. — В Божията благодат. Обаче не пожела да го направиш. И след това не се покая за греха си.
Джордан си представи как Распутин превръща момчето в чудовище, за да не му позволи да умре.
— Затова не можеше да ти бъде простено — добави Рун.
— Какво те кара да мислиш, че съм искал прошката на кардинала? Че съм се нуждаел от нея?
— Мисля, че се отклоняваме от темата — намеси се Джордан. Старите разправии между Рун и Распутин изобщо не допринасяха за онова, за което бяха дошли.
— Ще ни помогнете ли да намерим книгата?
— Първо ми кажете как е умрял Пиер. — Распутин взе ръката на Ерин. Тя като че ли искаше да я дръпне, но не го направи. А трябваше. — Моля ви.
Ерин му разказа за кръста в бункера, за смъртта на Пиер в лодката при изгрева на слънцето.
Распутин избърса очите си с голяма ленена кърпа.
— Как ще обясниш това, Рун?
— Като Божия милост. — Думите на Рун бяха прости и изпълнени с вяра.
— Какво да обясни? — попита Ерин, като гледаше ту единия, ту другия.
— Пиер е бил опетнен, защото е нарушил клетвата си, създал е и се е хранил с онези бласфемари. И е трябвало да бъде изгорен на пепел от слънцето. — Распутин сгъна кърпата и я скри някъде в гънките на расото си. — Това се случва с онези стригои, които не пият кръвта на Христос. Рун нищо ли не ви е обяснил?
Не им беше обяснил кой знае колко. Само това, че слънцето ги убива, не бе уточнил, че ги изгаря. Джордан си спомни как Надя внимателно бе вдигнала палтото от лицето на Пиер и страха ѝ, докато го държеше така, че да види слънцето за последен път. Смъртта му не изглеждаше изпълнена с болка и насилие, а по-скоро приличаше на освобождаване. Дали Бог беше опростил греховете му, или в него все още беше останало достатъчно от Христовата благословия, за да не изгори? Джордан подозираше, че никога няма да научат истинския отговор, а и в момента имаха по-належаща задача.
— Книгата — напомни Джордан. — Да се върнем на книгата.
Распутин се поизправи и се върна на главната тема.
— Немският бункер се намира далеч на юг. Знаете ли кога руските войски може да са стигнали до него? Ако имах добра хронология...
Джордан се опита да си спомни историята, като очакваше Ерин да го изпревари.
— Последната по-значителна германска част на юг се предала на двайсет и четвърти април, но руснаците вероятно още са се мотали там до официалното капитулиране на Германия на осми май.
Преброи датите наум.
— Към средата на май руснаците определят окончателно разделянето на Германия и спускат Желязната завеса. Предполагам, че руските грабежи са достигнали върха си някъде около двайсети май, макар че вероятно са разчиствали бункери и преди, и след това.
Распутин го изгледа с изражение, което можеше да се изтълкува и като уважение.
— Определено сте наясно с историята.
Джордан сви рамене, но продължи да говори. Искаше да намерят книгата и тримата да се махнат живи от Русия.
