Не искаше да говори за случилото се, особено докато не свикне с промяната в семейното положение на новия ѝ съекипник. Въпреки това беше повече от благодарна, че той също ще участва в експедицията. Представи си мрачната ярост на лицето на Рун, когато я беше погледнал в параклиса, острите му зъби, когато заплаши отец Амвросий.
Присламчи се към утешителната топлина на Джордан.
— Благодаря.
Кардинал Бернар се прокашля.
— Тъй като се върнахте при нас, доктор Грейнджър... може би е добре да довършим нашия разговор за стригоите.
Той посочи към отрупаната с оръжия маса. Ерин застана по-далеч от Рун, макар че сега той изглеждаше отново спокоен.
Джордан взе чифт очила от масата и ги заразглежда.
— За нощно виждане са, но изглеждат странно.
— Специален дизайн, който може да работи в нощен и инфрачервен режим — обясни Бернар. — Полезно пособие. Нощният режим ви позволява да различите противника в тъмното, но тъй като стригоите са студени, инфрачервените очила не регистрират телесна топлина. Ако превключвате между двата режима, ще можете да различавате хора от стригои нощем.
Обхваната от любопитство и желание да провери сама, Ерин взе другия чифт и погледна към Джордан. Косата и върхът на носа му бяха жълти; останалата част от лицето му изглеждаше топла и червена. Той помаха с оранжева ръка.
„Определено е топлокръвен.“
Спомни си топлината на целувката му — и побърза да натика тази мисъл някъде по-надалеч.
Забързано насочи очилата към Рун. Макар кардиналът току-що да беше казал, че тялото му ще бъде със стайна температура, Ерин все пак се изненада, когато видя лицето му в същите студени пурпурни и тъмносини тонове като стената зад него. Когато превключи на нощно виждане, всички изглеждаха еднакво.
— Как е? — попита Джордан.
— Отлично.
Ето че още един технически инструмент показваше колко различен е Рун от тях. Дали изобщо имаха нещо общо помежду си?
— Това са сребърни куршуми за оръжията. — Кардиналът подаде на Джордан дървени кутийки. — Трудно е да спреш нападащ стригой с огнестрелно оръжие, но тези куршуми помагат. Имат кух връх и се пръсват при удар, за да увеличат максимално количеството сребро, което влиза в контакт с кръвта им.
Джордан подхвърли един патрон и го вдигна към светлината. Куршумът и гилзата проблеснаха в сребристобяло.
— Как помага това?
— Уникалната ни кръв е неподатлива за болестите на смъртните. Можем да живеем вечно, освен ако не станем жертви на насилствена смърт. Имунната ни система превъзхожда вашата във всяко едно отношение, освен когато не става дума за
— Но вие носите сребърни кръстове. — Ерин посочи кръста върху червеното расо на кардинала.
Кардиналът целуна върха на пръстите си и докосна кръста на гърдите.
— Да, всеки сангвинист носи този товар, за да помни, че е прокълнат. Ако докоснем среброто... — Той свали кожената ръкавица и докосна с блед пръст куршума в ръката на Джордан. До Ерин достигна миризма на изгоряло месо. Кардиналът вдигна пръст, за да ѝ покаже къде среброто беше изгорило плътта му. — Изгаря дори нас.
— Но не толкова силно, колкото стригоите, обзалагам се — вметна Джордан, докато прибираше патроните.
— Така е — призна Бернар и сведе глава. — Като сангвинист, аз съществувам в състояние между проклятието и светостта. Среброто ме изгаря, но не ме убива. Стригоите нямат защитата на Христовата кръв във вените си, така че за тях среброто е смъртоносно. — Той отново си сложи ръкавицата. — Светите предмети също могат да бъдат от известна полза, макар да не могат да убиват.
— Тогава как да се защитаваме? — попита Джордан.
— Съветвам ви да гледате на стригоите като на животни — отвърна кардиналът. — За да ги елиминирате, трябва да ги раните смъртоносно с традиционни оръжия, също като всеки друг звяр.
Ерин погледна към Рун, който по никакъв начин не реагира, че го наричат животно.
Свещеникът просто извади кинжал и сряза дланта си.
Ерин ахна.
Очите му се насочиха към нея, докато кръвта капеше по масата.
— Трябва да разберете напълно — рече той.
— Не ви ли боли? — не се сдържа Ерин.
— Усещаме много неща по-остро от хората. В това число и болката. Така че да, боли, но гледайте раната.
Той вдигна разтворената си длан. Течащата кръв спря така внезапно, сякаш беше врътнал кранче. Кръвта по краищата на раната дори се просмука обратно в ръката.
— И ни показвате този страхотен малък фокус, защото... — обади се Джордан.
— Тайната е в кръвта ни. Тя тече сама през телата ни и е жива сила. Това означава, че раните ни спират да кървят почти незабавно.
Ерин се наведе напред.
— Значи не се нуждаете от сърце, което да изпомпва кръвта? Тя се движи сама, така ли?
Рун кимна.
Ерин се замисли върху наученото. Дали това не беше в основата на легендите за ходещи мъртъвци? Дали стригоите изглеждат мъртви, защото са студени и нямат биещи сърца?
— Ами дишането? — попита тя, опитвайки се да научи всеки детайл.
— Дишаме само за да надушваме — обясни Рун. — Но иначе не ни е необходимо. Можем да задържим дъха си за неопределено време.
— Още добри новини — промърмори Джордан.
