— Краденето… — Вейлин се затрудни да намери точните думи. — Тук е прието, но има правила. Няма да крадеш от нас и никога няма да крадеш от инструкторите.
Френтис го изгледа подозрително.
— Това от онези изпитания ли е?
Вейлин стисна зъби. Започваше да разбира защо инструктор Солис толкова обича пръчката си.
— Не. Можеш да крадеш от другите в Ордена, стига да не са от твоята група и да не са инструктори.
— Сериозно? И на никой не му пука?
— О, не, ще те пребият, ако те спипат. Но не за краденето, а за това, че са те хванали.
На устните на Френтис се появи съвсем лека усмивка.
— Хващали са ме само веднъж. Повече няма да се повтори.
Ако Вейлин очакваше Френтис бързо да се обезкуражи от трудния живот в Ордена, щеше да остане разочарован. Хлапето щастливо се заемаше с всяка задача, търчеше из цитаделата, гледаше внимателно тренировките и ги тормозеше да му предадат уменията си. В повечето случаи те откликваха и го обучаваха на меч и невъоръжен бой. Френтис почти нямаше нужда от инструкции за мятането на ножове и скоро започна да съперничи на Дентос и Норта в състезанията. Те надушиха възможността и организираха турнир, в който спечелиха множество остриета и си ги разделиха поравно.
— Защо не са за мен? — изскимтя Френтис, докато брояха печалбата.
— Защото още не си истински брат — каза Дентос. — Като станеш, ще получаваш цялата си печалба. Дотогава ние ще вземаме дял като отплата за прилежното ти обучаване.
Най-изненадваща бе пълната липса на страх у Френтис, когато се занимаваше с Белег. Другите се притесняваха, а той се боричкаше весело с кучето и се кикотеше, когато то го събореше с лекота. Отначало Вейлин се притесняваше, но после забеляза, че Белег действа нарочно внимателно. Френтис не беше ухапан и одраскан нито един път.
— За него хлапето е пале — обясни инструктор Джеклин. — Сигурно си мисли, че е твое. Вижда се като по-голям брат.
Френтис се оказа и единственото момче, което не ядеше пердах от инструктор Ренсиал. По някаква причина киселият отговорник на конюшните никога не му посегна, а само посочваше задачите и гледаше мълчаливо изпълнението им. Изражението му бе още по-странно от обичайното. Любопитна смесица от почуда и тъга, която накара Вейлин да държи Френтис максимално далече от конюшните.
— Какво не му е наред на инструктор Ренсиал? — попита Френтис една вечер, докато Вейлин го учеше как да парира. — Нещо е откачен ли?
— Не знам много за него — отвърна Вейлин. — Определено разбира от коне. Иначе му личи, че трудният живот в Ордена може да те побърка.
— И ти ли ще се побъркаш?
Вейлин не отговори, а замахна към главата на Френтис. Момчето едва успя да парира удара с дървеното си острие.
— Внимавай — изръмжа Вейлин. — Инструкторите няма да са толкова милостиви като мен.
Месеците с Френтис минаваха бързо. Енергията и ентусиазмът му ги караха да забравят за собствените си несгоди. Дори Норта изглеждаше по-оживен около момчето и се бе заел да го учи на стрелба с лък. Както и при обучението на Дентос за Изпитанието на познанието, Норта демонстрира педагогически талант. Останалите, особено Дентос, се ядосваха понякога, но Норта сякаш разполагаше с безкрайно търпение.
— Браво — каза той, когато Френтис изпрати стрелата си на цяла крачка от мишената. — Опитай да избуташ лъка напред, докато дърпаш тетивата, така ще се огъне по-лесно.
Благодарение на Норта Френтис бе единственият, който уцели мишената на първата си официална тренировка.
— Не може ли да остана с вас? — попита момчето вечерта преди да му се наложи да се премести.
— Трябва да отидеш при групата си — каза Вейлин. Бяха в кучкарника и гледаха Белег, който пазеше тежко бременната си кучка. Вече никой не смееше да влиза в кучкарника — състоянието на кучката го бе направило свирепо грижовен. Би нападнал дори инструктор Джеклин.
— Защо? — Скимтенето в гласа на Френтис бе смекчено, но още се долавяше ясно.
— Защото ние не може да участваме в обучението ти. Ще намериш братя сред момчетата, които ще дойдат утре. Заедно ще си помагате в изпитанията. Така се прави в Ордена.
— Ами ако не ме харесат?
— Тук харесването не значи нищо. Връзката, която ни сплотява, е отвъд дружбата. — Той сръчка Френтис в ребрата. — Не се притеснявай. Вече знаеш повече от тях и те ще те търсят за напътствия. Просто не бъди прекалено наперен.
— А вие няма ли да ме учите повече?
Вейлин поклати глава.
— Ще бъдеш в групата на инструктор Хоунлин. Той ще ви обучава. Ние не можем да се месим. Той е добър човек. Няма да те набие, ако не го предизвикаш. Дръж се добре.
— А ще мога ли да крада за вас?
