Това бе нещо, над което Вейлин не бе мислил. Талантът на Френтис с лекота да им доставя ценни предмети щеше да им липсва. Вече имаха допълнителни дрехи, пари, талисмани, ножове и всякакви дреболии, които правеха живота по-комфортен. Малкият бе удържал на думата си и никога не го хванаха, макар някои момчета бързо да свързаха появата му с масовото изчезване на ценности, което една вечер доведе до особено кървав бой в столовата. За щастие те вече разполагаха с физика и умения да се защитят и от по-големите и инцидентът не се повтори. Въпреки това инструктор Солис ги предупреди да удържат Френтис за известно време.
— Вече ще трябва да крадеш за своята група — каза му Вейлин със съжаление. — Но можете да търгувате с нас.
— Мислех, че вече няма да ни позволяват да си говорим.
— Напротив. Може да се срещаме тук всеки елтриан привечер.
— Инструктор Джеклин ще ми позволи ли да взема едно от кученцата?
Вейлин виждаше враждебния поглед и напрегнатата стойка на Белег. Знаеше, че той може да захапе и него, ако влезе в клетката.
— Не мисля, че зависи от инструктор Джеклин.
Изпитанието на мелето дойде след зимния пир в средата на месец уеслин. Смениха мечовете си с дървени и бяха разделени заедно с останалите петдесетина момчета на тяхната възраст на два равни отбора. В замръзналата земя на тренировъчния плац бе забита пика с червена панделка. Вейлин с изненада откри, че и останалите инструктори са се събрали, даже Джестин, който рядко напускаше ковачницата.
— Войната е наше свещено задължение — каза аспектът, когато се строиха пред него. — Тя е причината за съществуването на Ордена. Ние се сражаваме в защита на Вярата и на Кралството. Днес ще участвате в битка. Единият отряд ще опитва да плени знамето, другият ще го защитава. Инструкторите ще наблюдават битката. Всеки брат, който не прояви достатъчно кураж и умения, ще бъде отпратен на сутринта. Бийте се добре и помнете уроците. Убиващи удари не са позволени.
Аспектът се оттегли, а двата отряда се спогледаха с неприязън и възбуда. Всички знаеха какво предстои. Въпреки дървените мечове и забраната за убиване денят щеше да е кървав.
Инструктор Солис се приближи към групата със сноп червени панделки и нареди да ги вържем на левите си ръце. Отсреща инструктор Хоунлин раздаваше на противника бели.
— Вие ще атакувате, белите ще бранят — обясни Солис. — Битката свършва, когато някой от вас успее да вземе пиката.
Докато белите врагове се подреждаха в нестройна линия пред знамето, Вейлин забеляза, че аспектът поздравява трима непознати. Двама мъже, единият едър и широкоплещест, другият жилав и строен, с дълга черна коса, която се вееше на вятъра. Третата фигура беше дребна, увита с кожи, и се придържаше до едрия мъж.
— Кои са тези, учителю? — попита той, докато Солис му подаваше панделка, но денят явно не беше за въпроси.
— Притеснявай се за изпитанието, момче! — Инструкторът го цапна ядосано по главата. — Разсейването днес може да ти коства живота.
Вързаха панделките и се наредиха срещу защитниците, които бяха на стотина крачки. Противникът сякаш бе станал по-многочислен.
— Вейлин, какво ще правим? — попита Дентос с очакване.
Вейлин понечи да свие рамене, но забеляза, че всички го гледат така. Не само момчетата от неговата група, а и останалите. Норта бе единственото изключение — стоеше настрани и безгрижно подхвърляше меча си нагоре и го улавяше. Изглеждаше отегчен.
Вейлин се опита да състави план. Бяха учени да се сражават, но не и на тактика. Беше чувал за флангови маневри и фронтална атака, но нямаше реална представа как се изпълняват. Повечето легенди се отнасяха за братя, които постигаха победа с индивидуален героизъм. А и в тях обикновено се щурмуваха градове или се удържаше мост, а не трябваше да се плени някаква си пика. „Пиката… какво ѝ е толкова ценното?“
— Вейлин? — подкани го Кейнис.
— Това не е истинска битка.
— Какво?
„Битките не свършват, когато някой вземе пиката, а когато едната армия унищожи другата. Затова се нарича Изпитание на мелето. Просто искат да ни видят как се сражаваме. Пиката не е от значение.“
— Ще ги нападнем директно — каза той и повиши глас в опит да звучи решително и уверено. — Ще се врежем в центъра, силно и бързо. Пробием ли ги, пиката е наша.
— Това не е особено сложна стратегия, братко — отбеляза Норта.
— Искаш ли ти да водиш?
Норта наклони глава и се усмихна.
— Не бих и мечтал. Сигурен съм, че планът ти е железен.
— Подредете се — нареди Вейлин. — Стойте нагъсто. Баркус, ти си отпред с мен и Норта. Вие двамата също. — Подбра две по-едри момчета, известни с агресивния си нрав. — Кейнис, Дентос, стойте близо и ни пазете, когато тръгнем за знамето. Останалите чухте аспекта. Ако не искате да си получите монетите на сутринта, изберете противник, повалете го на земята и след това намерете нов.
Овациите го изненадаха: накъсани викове и гора от вдигнати дървени мечове. Той също изкрещя и размаха оръжието си, въпреки че се чувстваше глупаво. Невероятно, но момчетата завикаха още по-силно и почнаха да скандират името му.
