— Само че на мен не може да ми се случи, нали? Да изпадна в такова състояние. Точно това е разликата между мен и такива момичета. Те се напиват глупашки и очакват приятелките им или някой скапан самарянин като теб да се погрижи за тях. Те са егоистки, не аз. Някой трябва да им даде урок на такива.
— Страхотно звучи от устата на човек, дето си изплю вътрешностите само преди десет минути.
— Да — мятам аз бърз поглед към Шон, за да видя дали е чул. Не е. — Само че аз не се мотаех напред-назад. Не падах в скута на непознати, нали? Я ми кажи, някога мен да си ме виждал такава?
Въпросът увисва във въздуха за известно време, след това Джейми навежда глава към бузата й.
— Как си, малката?
— Ъ?
Поглежда сънено и разсеяно.
— Искаш ли още малко вода?
Тя изсумтява утвърдително и след това по лицето й пробягва паника.
— Къде са всички? — Леко и божествено фъфли. После скача: — Да не са си тръгнали без мен?
— Всичко е наред, миличка — успокоява я Джейми и й помага да се изправи на крака. — Приятелките ти още са тук.
Тя се изправя за момент, след това отново се катурва в скута му.
— Трябва да се прибера.
— Не се тревожи, миличка, няма да позволим приятелките ти да си тръгнат без теб, нали, Мили?
Обръщам очи към Шон.
— Ти не разбираш. Трябва да се прибера. Татко ще ме пребие.
— Искаш ли аз да те заведа? — предлагам.
— По-добре да си иде пеша.
— Моля ви! — гърлено хълца тя. — Той ще ме пребие. И мен, и мама, задето ме е пуснала.
— Къде живееш? — питам аз, пресягам и я докосвам по бедрото.
— В Къркдейл.
— Това е на другия край на града — въздъхвам аз. — Ако те заведа до вас, ще ме прибереш ли да пренощувам?
Ръката ми вече се плъзга нагоре към путката й.
— Да! — отговаря тя и за пръв път насочва поглед към мен. — Ти приятелка на Беки ли си?
— Нещо такова.
— Трябва да тръгвам веднага. Преди да се прибере той. Ще ме заведеш ли?
— Да, вземи си палтото. Тръгваме.
Джейми отблъсква ръката ми.
— По дяволите, Мили, върви и намери приятелките й и престани да се държиш като кучка.
— Тя и бездруго не е мой тип — казвам аз, изправям се и го поглеждам нацупено. — Твърде е бледа, твърде е космата, а и тези бабешки гащи! Не, не става за мен.
Погледите ни се срещат над главата й и сърцето ми слиза в корема. Нещо в очите му ми подсказва, че това е краят. Между мен и него е почти свършено.
Пресушавам бирата си и се понасям към дансинга. Кев танцува неистово и размахва широко ръце, все едно държи разпалена реч. Всичките му поклоннички са възприели този безопасен и превзет начин на танцуване, присъщ на момичетата от горните слоеве на средната класа, които още не вземат наркотици — ръцете във въздуха или увити около главите, затворени очи и глави, които тактуват с музиката. Безопасно. Лесно.
Проправям си път към средата на дансинга, като се възползвам максимално от блъсканицата, за да стискам задници, а след това да обвиня най-близкостоящия мъж. Беки ме забелязва и с танцова стъпка се приближава към мен, като размахва китка в такт с музиката. Изглежда абсолютно нелепо, все едно се възстановява от парализа.
— Как е Сюи? До… обре ли е?
Гласът й възприема темпото на музиката. Вглеждам се внимателно в лицето й. Очите й са съвършено черни и цялата долна половина от лицето й трепери, обаче стотинката ми пада едва когато забелязвам отзад дяволитото лице на Кев, което се хили безпаметно.
— Приятелката ти се направи на пълна глупачка — казвам. — Има нужда от нещо, което да я отрезви, при това бързо.
Протягам дланта си. Тя вирва брадичка и се прави, че не разбира.
— Кев каза веднага да ми го дадеш. Бодигардовете са те забелязали да отиваш до тоалетната преди малко и според него ще те претърсят. Ако разберат на колко си години, със сигурност ще извикат полицията.
В очите й се изписва страх.
— Не се паникьосвай, ще привлечеш вниманието към нас, просто ми го дай…
Тя практично ми го подхвърля. Аз бързам да се отдалеча, обзета от неспокойно вълнение и от добро предчувствие за предстоящата нощ. Приключих с този бар и с него.
Намирам я в тоалетната за инвалиди, повръща, наведена над мивката. Съдба.
В заведения винаги използвам мъжката тоалетна. Отчасти защото там рядко има опашка, но най-вече защото тоалетните са по-чисти. Момичетата са направо чудовища. Този път обаче предчувствах, че Кев може да опита да си върне стоката, затова се пъхнах в тоалетната за инвалиди. И я намерих там. Крехката малка Сюи — изповръща си червата. Направо си просеше някой да я изчука. Оставила е вратата открехната, затова се вмъквам вътре, заключвам и коленича до нея.
