— Мен ли търси, кийса?
— Да. Надявам се не възразяваш, че казах на приятеля си… Той никога не е срещал вещица. И… И ти каза, че ще ме учиш на разни неща — довърши неловко Тобин. В падащия сумрак не можеше да види дали тя е ядосана.
— А наместо това намира голям
— Брат ми й попречи да се нахвърли върху мен. Тогава дойде Ки и я разсея и брат ми я уби…
— Аз убие. Брат не прави смърт.
Момчетата я погледнаха удивени.
— Ти? Но… но как? — попита Тобин.
Лел изсумтя.
— Аз вещица. — Тя приклекна и обгърна лицето му между грубите си длани. — Ти ранен, кийса?
— Не.
— Ти? — Тя посегна да докосне врата на Ки.
Ки поклати глава.
— Добре. — Лел се ухили, показвайки липсващите си зъби. — Ти Тобин смел другар. Ти има глас, кийса?
Момчето се изчерви.
— Не зная какво да кажа на една вещица.
— Каже: „здравей, вещице“, например?
Ки коленичи и се поклони, сякаш тя беше дама.
— Здравейте, госпожо Лел. И ви благодаря! Задължен съм ви.
Лел постави ръка на главата му. За миг на Тобин му се стори, че зърва някаква тъга в очите й. Прониза го неприятен хлад. Но това изражение бе изчезнало, когато тя се обърна и прегърна Тобин. Той понесе това сковано. Тя все още не ухаеше много добре.
За момент Лел го притисна и прошепна:
— Това добро кийса. Ти добър към него? Пази го?
— Да го пазя? От кого?
— Разбере, кога дойде време. — Лел допря пръст до гръдта му. — Помни тук, не забравя.
— Няма.
Тобин се отдръпна от нея. Брат му стоеше много наблизо и той се опита да му благодари. Както винаги, ръката му усети единствено хладен въздух в очертанията на духа.
— Как разбрахте, че сме тук? — попита Ки.
— Аз вижда ви много пъти, да види какъв приятел мой Тобин има. Бъде чудесни бойци заедно. — Вещицата докосна челото си. — Вижда тук. — Погледна към Тобин, сетне посочи към крепостта. — Ти има нов учител. Харесва?
— Не. Той прави магия, но не като твоята. Предимно ни учи как да четем и смятаме.
— Той даже се опита и да ни учи да танцуваме, но прилича на чапла — каза й Ки. — Ще дойдете ли с нас, госпожо? Домът не е мой, за да ви предложа гостоприемство, но вие спасихте живота ми. Студено е, а готвачката е приготвила пай от желирано месо.
Тя го потупа по рамото.
— Не, те не бива знае за мен. Не казва?
— Няма! — обеща Ки, мятайки заговорническа усмивка на Тобин. Историята за вещицата представляваше чудна тайна. Самата вещица беше неописуемо съкровище.
— Трябва да се прибираме. — Тобин хвърли нов притеснен поглед към небето — то се бе затъмнило в златно лилаво зад черните върхове. — Можем ли да ти дойдем на гости? Каза, че ще ме учиш.
— Дойде време. Още рано учи. — Тя пъхна два пръста в устата си и изсвири пронизително. Подплашените коне дотичаха обратно, повлачили юзди в снега. — Но може идва.
— Кога? Как да те намерим?
— Търси. Намира. — След тези думи тя изчезна сред мрака.
— В името на пламъка! — Ки подскачаше развълнувано и бутна Тобин по ръката. — Тя е точно както ти каза! Истинска вещица. Уби котката, без дори да я докосва. И ни предсказа бъдещето, чу ли я? Воини! — Той нанесе съкрушителен удар на някакъв въображаем противник, при което се сви от болка. Но това не го забави особено. — Двамата заедно! Принц и оръженосец.
Тобин повдигна ръка и Ки я хвана.
— Заедно. Но не бива да казваме на никого — напомни му Тобин, комуто добре бе известна склонността на оръженосеца да изтърсва каквото му дойде на ума.
— Заклевам се в честта си. С мъчения не ще го изтръгнат от мен. Както впрочем ще ни посрещнат вкъщи! Слънцето вече със сигурност е залязло. — Хвърли печален поглед към съдраната си туника. — Как ще обясним това? Ако Нари разбере, тя ще ни забрани да излизаме и на двора!
За момент Тобин задъвка устната си, знаейки, че Ки е прав. Макар Аркониел да се застъпваше за тях, Нари продължаваше да се паникьосва и да ги гълчи всеки път, когато останеха прекалено дълго извън погледа й. Мисълта да изгубят новооткритата си свобода ги ужасяваше.
— Просто ще й кажем, че Дракон се е подплашил. Това дори не е лъжа.
Риус се върна в Еро преди изтичането на месеца, отново оставяйки Аркониел и Тарин да се грижат за момчетата.
Разграничил наставническите си отговорности по свой вкус и по този на младите му обучаеми, Аркониел разполагаше с предостатъчно време, за да се занимава със собствените си проучвания. На Айя й стигаше да се разхожда из земите, събирайки идеи и практикувайки умението си за онези, които можеха да си платят. Аркониел от своя страна винаги бе мечтал да създава и учи. Сега Илиор му предоставяше и възможността, и средствата да го стори.
Към втората половина на кеммин стаите на третия етаж най-сетне бяха завършени и той се сдоби с две от тях: малка, удобна спалня и голяма стая с висок таван до нея. Като отплата за грижите на магьосника за Тобин, херцогът му бе предоставил неограничен бюджет да провежда проучванията си.
