За пръв път от иначе скитническия си живот Аркониел имаше време и средства да се занимава с по-сложни магии. Далеч преди стените да бъдат измазани, той вече бе започнал да мебелира работния си кабинет. През следващите няколко месеца неспирно пристигаха пратки с книги и оборудване. От пещите и леярните на Илани дойдоха хавани, тегели и реторти за алхимическите му проучвания и изработването на магични отвари. От Алистън се сдоби с маси, мангали и инструменти, достатъчни да запълнят друга част от стаята. От мините в северните територии заръча да му изпратят кристали, а за билките, рудите и другите редки субстанции, които не можеха да се намерят тук, писа на познати магьосници. Започна да се чуди дали една стая ще му е достатъчна. За да се отблагодари за щедростта на херцога, Аркониел се постара да приготви всички билкови лекарства, които знаеше, за да попълни домашната аптечка в замъка.
Тъй като не смееше да пише за Тобин, изпращаше дълги писма на Айя, в които разказваше за напредъка си, за плановете и надеждите. В редките й отговори се съдържаше одобрение и насърчение.
Ето какво би могло да бъде Третата Ореска, пишеше тя, подбрала думите си много внимателно. Не един магьосник, работещ сам, а мнозина, споделящи знанието си с цели поколения ученици. Очаквам, че ще имаш да ми покажеш много нови неща, когато се срещнем отново.
Той възнамеряваше да оправдае очакванията й. И то с нещо далеч по-впечатляващо от нова огнена магия.
Първата сериозна снежна буря за годината се развилия на петата нощ на цинрин. На следващия ден светът се ширеше в белота под синьото небе. Момчетата просто не можеха да слушат уроци, когато навън ги очакваше подобен пейзаж. Поклащайки глава, Аркониел бе ги пуснал, за да се оттегли в кабинета си. Скоро след това дочу смях. Отивайки до прозореца, видя Тарин и момчетата да строят снежна крепост на поляната. Склонът около тях приличаше на посипан със сол. Единствено на мястото, където стояха, белотата беше нарушена. Пътят и мостът бяха изчезнали под снега. Само реката оставаше, виеща се като дебела черна змия сред белеещи се брегове.
Още смях — и рев от страна на Тарин. Изглежда Ки бе научил Тобин как се правят и употребяват снежни топки. Работата над снежния форт отстъпи пред разразилата се битка. Аркониел се изкушаваше да слезе и да се присъедини към тях, но топлият уют на кабинета надви.
Първата стъпка при създаването на магия, бе го учила Айя, беше да си представи желания резултат. Използването на заклинание започваше именно по този начин. Ако човек искаше да създаде огън, представяше си пламък, а после, съсредоточавайки се, позволяваше на формата да последва намерението.
Построяването на нова магия се състоеше в откриването на стъпките, които да превърнат намерението в реалност.
В началото, докато още не беше привиквал с новата си роля, а вълнението от подреждането на собствения кабинет още занимаваше ума му, Аркониел беше насочил старанието си към усъвършенстване на досегашните си алхимични и магични умения. Вече установил рутина и с настъпването на зимата, той започна да си мисли за срещата си с Лел.
Силата й все още смущаваше сънищата му. Чувстваше топлината й и долавяше неопитомената й миризма. Всеки път се будеше сепнато, с разтуптяно сърце. На дневна светлина му беше лесно да загърби тези залитания на все още неовладяното си тяло.
Но днес към този спомен го върна не чувствеността, а онова, което я бе видял да прави. И един сън.
Прожектирането на образ беше позната магия — трудна за овладяване, но не рядкост. Айя можеше да го прави, на няколко пъти Аркониел също бе постигал дребен успех. Но магията на ореските имаше ограничения. Образът можеше да бъде единствено силуетът на магьосника — и то изглеждащ много неестествен. Но във въпросния ден бе зърнал Лел сякаш през прозорец. Върху нея падаше дневна светлина, можеше да види обграждащата я растителност. Тогава не беше видял въпросното място и образът нямаше как да е взет от ума му. Лел му се беше показала, сякаш бе отворила прозорец във въздуха.
Прозорец във въздуха.
Този образ го бе споходил тази сутрин. До този момент бе използвал магии за изчезване, опитвайки се да ги промени в съчетание на форма и движение. Нищо не бе проработило.
Но идеята, изникнала в разбуждащото се негово съзнание, беше различна. В предхождалия го сън той отново беше видял Лел да се носи сред светлина, която беше различна от обгръщащата го. Тя беше гола и го викаше при себе си, сякаш го подканваше да пристъпи през кръглия отвор и веднага да дойде при нея. В съня бе се различил някакъв проход или тунел, свързващ ги сред стени променяща се зелена светлина. В съня си знаеше, че е на път да разкрие нужната тайна, но образът на вещицата беше изникнал отново и магьосникът се беше събудил.
