Аркониел се усмихна. Както винаги — Ки говореше, а Тобин се смееше. Но внезапно и двамата спряха толкова рязко, че конете им се изправиха на задни крака сред облаци снежен прах. Трета фигура изникна пред мистичния взор на магьосника, изненадвайки го.
Лел.
Беше наметната в дълга кожа, над която бе разстлала косите си. Момчетата слязоха и отидоха при нея, поздравявайки я. Аркониел не можеше да чуе думите им, но достатъчно ясно разпознаваше лицата им. Това не беше среща на непознати.
Вещицата се усмихна топло, когато взе ръката на Ки. Тобин й каза нещо и тя докосна зачервената му от студ буза.
Магьосникът потръпна, припомняйки си как същите тези пръсти бяха рязали и шили, сплитайки души заедно.
Разговаряха кратко, след което момчетата отново се качиха на конете и продължиха пътя си. Аркониел запази погледа си над вещицата, макар вече да усещаше, че няма да може да поддържа магията още дълго. Той притисна пръсти над клепачите си, усилвайки концентрация.
Лел остана на пътя, гледайки как двамата се отдалечават. Издръжливостта на Аркониел почти се беше изчерпала, но много му се искаше да разбере накъде ще поеме вещицата. Точно преди визията му да изчезне, тя леко повдигна глава, може би, за да погледне към луната. За миг му се стори, че Лел поглежда към него.
И тогава Аркониел се озова на колене до прозореца. Главата му пулсираше болезнено, пред очите му танцуваха петънца. Когато се поопомни, магьосникът се изправи и бързо излезе от стаята, отправил се към конюшнята. Без да си прави труда да слага седло, той се качи на коня си и препусна по пътя.
Яздейки, той разполагаше с време да се учуди над развълнуваните удари на сърцето си и обзелото го чувство за настойчивост, тласкащо го напред. Знаеше отвъд всякакво съмнение, че Лел няма да нарани децата. И беше ги видял да се сбогуват. А продължаваше да подканя животното си да бърза, нетърпелив да ги намери…
Да намери
Тобин и Ки изникнаха иззад завоя и спряха, за да го поздравят. Аркониел спря коня си толкова рязко, че трябваше да се вкопчи в него, за да не падне.
— Срещнахте жена на пътя. Какво ви каза тя? — Изненада се колко грубо прозвучаха думите му. Ки неспокойно се намести на седлото, без да го поглежда. Тобин удържа погледа му и сви рамене.
— Лел казва, че се е уморила да те чака — отвърна той, за момент превръщайки се в мрачното, странно дете, което Аркониел бе видял при първата им среща. Освен това в чезнещата светлина очите му изглеждаха почти черни и това му придаваше заплашителна прилика с демона. Тобин посочи назад. — Тя каза да побързаш, нямало да чака още дълго.
Лел. Тя. Тобин говореше за жена, която познаваше, а не някаква непозната, срещната преди малко на пътя.
Лел го чакаше, но нямало да чака още дълго.
— Вие се прибирайте — каза им той и отново препусна. Търсеше думи, с които да я посрещне, но откриваше само въпроси. Къде беше тя през всички тези месеци? Какво бе казала на детето? И каква магия бе използвала при първата им среща в гората?
Той се наруга, задето не бе запомнил някой по-характерен белег при видението си, но се оказа, че не е и нужно. След около миля по-надолу видя вещицата, все така стояща на същото място, положила синя сянка върху снега. Разгръщащата се тъма смекчаваше чертите й, карайки я да изглежда като младо момиче, изгубило се в леса.
Тази гледка прогони въпросите от ума му. Той спря коня си и слезе на земята. Наоколо беше студено, но около нея сякаш струеше топлина, отнела гласа му и събудила остър копнеж. Лел повдигна ръка, за да докосне бузата му, точно както бе сторила с Тобин. Допирът породи разтърсило го желание, затруднило дишането му. Мислите му се свеждаха до това да я прегърне и притисне до себе си, както и стори. Тя тихо простена в отговор.
Мисълта също го напусна, оставяйки само възприятие и инстинкт. По-късно той щеше да осъзнае, че тя го беше напътствала, но сега му се струваше, че е потънал в сън, където ръце и топли устни се движеха по кожата му. Магьосникът искаше да я спре, да се опре на нравствеността, направлявала живота му до този момент, но не го правеше — бе останало смътното разрешение на Айя да стори точно това. Да даде на Лел желаното в замяна на знание.
