— Разбирам. — Айя погледна към околната гора. — А каза ли защо?
Аркониел се поколеба, сетне бавно обясни за случилото се между тях. Но когато достигна до момента, в който Лел го беше притиснала към земята, замълча. Изкушението го измъчваше много. Дори споменът за него породи вина. Лел беше спряла преди съешаването, не той.
— Тя… Тя искаше да наруша целомъдрието си като отплата за това, на което можела да ме научи. И като отплата за бденето над Тобин.
— Разбирам. — Аркониел отново зърна желязото. — Смяташ ли, че ще изостави детето, ако не се съгласиш?
— Не, по някакъв начин тя трябва да се помири с боговете си, задето е създала демона. Не мисля, че би се отказала от това. Освен ако не я убием, не виждам как бихме могли да я прогоним.
— Нито трябва да го вършим. — Замислена, Айя се беше загледала в реката. — Никому не съм казвала това преди, но моят наставник изучаваше старата магия. Тя е изключително могъща.
— Но е забранена!
Айя изсумтя.
— Както и това, което се опитваме да сторим, мило момче. Защо мислиш, че я потърсих? Може би магьосниците сме орисани да престъпваме забраната, когато се налага. Може би точно това е предвидил за теб Илиор.
— Искаш да кажеш, че
— Вярвам, че мога да разваля магиите, които тя е направила върху Тобин. Но ако се лъжа? Ами ако умра, преди да е настъпил моментът, както се случи с Агазар? Да, най-добре ще бъде, ако я оставиш да те научи.
— Ами цената, която изисква? — Сърцето на Аркониел се сви при мисълта. Той се опита да си внуши, че е от отвращение.
Айя присви устни в неодобрение.
— Предложи й нещо друго.
— Ами ако откаже?
— Аркониел, научих те на това, което моят наставник бе казал на мен: целомъдрието запазва силата ни. Аз самата го практикувам, откакто започнах да се занимавам с магия. Има и такива, които се отклоняват. Не всички са били отслабени.
Струваше му се, че земята се разтваря под краката му.
— Защо никога преди не си ми казвала това?
— Защо да го правя? Като дете не ти трябваше да знаеш. А като младеж беше прекалено опасно, изкушенията — прекалено силни. Самата аз бях почти на твоята сегашна възраст, когато започнах обучението си — и не бях девица. Желанията на плътта са силни, всички усещаме влиянието им понякога. След като магьосникът преживее първото си столетие, става по-лесно да им се противопоставя. Чувствените наслади бледнеят, гарантирам ти.
— Ще й откажа, Айя.
— Ще сториш, каквото е нужно, момчето ми. — Айя взе ръцете му и се вгледа в лицето му. Кожата й беше хладна като слонова кост. — Има още толкова много неща, на които се надявах да те науча. Преди Афра си въобразявах, че ще те обучавам до края на живота си. Ти си мой наследник, Аркониел, най-добрият ми ученик. Аз и Илиор знаехме това. — Тя потупа чантата си, която сега беше провесила на рамо. — Но той има други планове за теб, както и двамата видяхме. Засега трябва да приемаш всякакви уроци и да извличаш максималното от тях. Ако Лел може да те научи, учи се от нея. Освен това ще можеш да я следиш отблизо и да научиш дали тя не таи някакви зли помисли към детето.
— Ти въобще не ми отговори! — простена Аркониел, по-объркан от когато и да било.
Тя сви рамене.
— Вече не си дете или чирак. Настъпва момент, когато магьосникът трябва да се научи да се доверява на сърцето си. От известно време ти правиш точно това, макар и още да не си го проумял. — Усмихвайки се, тя го потупа по бузата. — Вслушвай се в него. То е истински водач.
Аркониел внезапно почувства хлад.
— Това ми звучи като сбогуване.
Айя тъжно се усмихна:
— Сбогуване е, но само с момчето, което беше мой ученик. Мъжът, който е заел мястото му, не трябва да се страхува да ме изгуби. Прекалено много го харесвам, за да допусна това, а освен това ни предстои още много работа.
— Но… — Аркониел се мъчеше да намери точните думи. — Как ще зная кое е правилно да сторя, да помогна на Тобин и да го защитавам?
— Смяташ ли, че Илиор би те пратил тук, ако не беше достоен за задачата? — Тя помълча. — Е, цяла нощ ли възнамеряваш да държиш старата жена навън, или вече можем да влизаме?
— Старата жена? Това пък откога? — попита той, прегръщайки я през рамо, докато се изкачваха обратно към замъка.
— Аз самата се питам същото.
— Колко дълго ще останеш?
— Не много, ако съдя по посрещането на демона. Как се отнася той с теб, след като ти счупи ръката?
— Изненадващо добре. На моменти троши мебели, но Тобин изглежда притежава известен контрол над него. Според Нари след смъртта на Ариани нещата се успокоили.
— Което е странно. Човек би си помислил, че трябва да е обратното. Чудя се…
— Да?
— Дали ще ни изненада отново, когато се опитаме да прекъснем връзката му с Тобин.
Върнаха се в крепостта, възнамерявайки за тази нощ Айя да остане в одаята на Аркониел. Щом двамата пристъпиха в залата, усетиха злонамереното присъствие на демона да ги обгръща. Въздухът осезаемо се сгъсти, а огънят в камината отслабна и избледня.
Нари и останалите, събрани около камината, погледнаха разтревожено.
— Бъди внимателна, Айя. Не се знае какво може да стори — предупреди Тарин.
