Заплашителната тежина на мълчанието продължи, сетне нещо изтрака гръмко на пода в другия край на стаята край масата. Последва нов трясък и Айя призова светлина, за да се види как сребърна чиния полита към земята. Една след друга чаши и чинии рухваха с различен звук върху тръстиките. Всеки предмет се движеше сам, ала Аркониел лесно можеше да си представи дивото, мрачно дете, да ги поглежда през рамо, докато се пресяга към следващата чиния.
Странното изпълнение продължи. Всяка следваща чиния отлиташе по-далеч от предишната — и по-близо до тях.
— Достатъчно! — промърмори магьосницата. Прекосявайки помещението, тя спря край рафта и очерта кръг бяла светлина с кристала на жезъла си.
— Какво прави тя? — попита дойката.
— Не съм сигурен — отговори Аркониел, опитвайки се да разчете символите, които наставницата му изчертаваше в кръга. Приличаше на прогонващото заклинание, на което един дризиан се бе опитал да ги научи, ала образуващите се вътре знаци не му бяха познати.
Може би Айя беше допуснала грешка, защото точно в този миг една голяма сребърна чиния полетя към кръга и се сблъска с него. Очертанията и жезълът избухнаха в изблик синьо-бял пламък. Айя извика, сграбчила ръката си.
Премигвайки, Аркониел изтича до нея и я издърпа встрани, а демонът събори останалата посуда и започна да обръща пейки. Магьосникът я прегърна и наведе главата й, за да я предпази. Тогава изникна Тарин, предпазвайки и двамата.
— Навън! — промълви Айя, опитвайки се да ги поведе в изречената посока.
Изникнаха на двора редом с останалите ужасени слуги. През отворената врата видяха как гоблени хвърчат из въздуха. Един падна върху камината.
— Носете вода! — кресна Минир. — Възнамерява да опожари къщата!
— Вървете в казармата. Можете да спите там — нареди Тарин и се втурна в къщата да помага на останалите.
Аркониел отведе Айя до въпросната постройка. Точно до вратата имаше мангал и той щракна с пръсти над него, призовавайки малък пламък. Край стените имаше тесни сламеници. Магьосницата приседна в най-близкия от тях. Ученикът й внимателно взе ранената й ръка и я огледа. Дълъг червен белег показваше мястото, където жезълът се бе допирал до дланта й. Малки белези от порязано и късове кристал покриваха пръстите и кокалчетата й.
— Не е толкова зле, колкото изглежда — каза тя, докато Аркониел вадеше късчетата.
— Напротив. Легни. Ще ида да донеса някои неща. Веднага се връщам.
Той притича обратно в къщата. Слугите удряха димящия гоблен и сритваха подпалените тръстики обратно в камината.
— Угасни! — нареди Аркониел, рязко притискайки длани, за да ги разпери над пода. Искрите тутакси угаснаха, вдигайки облак дим. — Айя е ранена. Трябват ми лекарства за изгаряне и чисти парцали за превръзка.
Готвачката му донесе исканото. Тарин го последва към казармата, за да помогне.
— Какво стана? — попита я капитанът. — Какво се опитваше да направиш?
Айя потръпна, когато Аркониел потопи ръката й в купа с билкова отвара.
— Изглежда нещо неразумно.
Тарин зачака по-изчерпателни обяснения. Когато такива не последваха, той кимна и рече:
— Най-добре остани тук тази нощ. Аз ще спя в залата.
— Благодаря. — Тя повдигна очи към него. — А впрочем, защо си тук, Тарин? Риус е в Атион, нали?
— Обучавам принц Тобин.
— Наистина?
Нещо в начина й на изговор накара Аркониел да спре и да я погледне.
— Познавам те, откакто ти и Риус бяхте момчета. Разкажи ми как е той. Толкова дълго ме нямаше, че се чувствам като непозната.
Тарин поглади късата си брада.
— Трудно му е, както можеш да си представиш. И преди не му беше лесно, а след като изгуби Ариани по такъв начин… Нямам предвид само смъртта й. Във всички онези години на лудост тя сякаш беше друг човек. — Поклати глава. — Никога няма да разбера защо тя обвиняваше него за смъртта на онова дете, както и защо понесе загубата толкова тежко. Не искам да говоря зле за мъртвите, Айя, но ми се струва, че тя се беше метнала на майка си в по-голяма степен, отколкото останалите подозираха. Някои казват, че затова мъртвото дете тормозело живото, макар че аз не вярвам.
— Какво друго се говори?
— О, какво ли не.
— Заради детето, кажи ми. Знаеш, че с Аркониел не сме от приказливите.
Тарин се загледа в белязаните си ръце.
— Намират се такива, които твърдят, че Риус открил, че не е бащата и убил едно от бебетата, преди някой да е съумял да го спре. Затова мъртвото дете станало демон, а живото се държи далеч от кралския двор.
— Ама че нелепици! А как се справя херцогът в двора?
— Кралят го държи близо до себе си, както винаги. Нарича го „братко“, но… След смъртта й нещата между тях са пообтегнати, макар до голяма степен това да е по вина на Риус. Той се изнесе от Новия дворец и се върна в Атион. Вече не понася да бъде тук.
— Това не е справедливо спрямо детето.
Тарин ги погледна. За пръв път Аркониел видя сянка на болка и вина.
— Зная. И аз самият му го казах. Това е част от причината, поради която бях изпратен. Не съм казвал на никого, за да не би и Тобин да чуе. Това ще разбие сърцето му. Моето почти разкъса.
Айя взе ръката му в здравата си такава.
