— Нима ми е останало нещо, което да изгубя? Тобин не може да остане скрит вечно. Той трябва да… — Херцогът разтърка очи и въздъхна. —
Айя хвана ръката му и я стисна.
— Светлоносителят е избрал не само Тобин, но и вас — и неслучайно. Както казахте, трябва да продължим да бъдем предпазливи. Дори благосклонността на Илиор не ни гарантира успех. — Тя приседна назад и се загледа в изпитото му лице. — Ако трябваше да поемем на поход днес, каква войска бихте били в състояние да свикате? Кои благородници ви подкрепят?
— Тарин, разбира се, и неговите хора. Нианис, мисля, също Солари. Те ще ме подкрепят. Чичо ми не обича краля и има кораби. Онези, които са изгубили жените и дъщерите си заради Ериус — мнозина от тях биха били склонни да подкрепят една законна кралица, ако сметнат, че победата е възможна. Значи пет хиляди, може и повече. Но не и в подкрепа на едно дете, Айя. Не мисля, че в този момент биха подкрепили Тобин. Ериус е силен крал, в много отношения — добър владетел. Освен това още съществува напрежение откъм Пленимар. Както когато Агналейн умря, а Ариани беше още прекалено малка.
— Не точно. Тогава имаха луда кралица. Сега имаха години на чума, глад и бран, както и пророчество, за което се нашепва. Ще дойде знак, милорд, и когато дойде, хората ще го разпознаят.
Айя млъкна, сепната колко високо бе прозвучал гласът й и колко силно бе започнало да бие сърцето й. В Афра бе видяла много от възможните бъднини — знакът, който очакваше, сред тях ли беше?
Тя отиде до масата и седна до Риус.
— Кралят ви държи близо до себе си, но не заради Тобин. Защо? Какво между вас се е променило?
— Не съм сигурен. Знаеш защо той даде съгласието си да се оженя за сестра му — аз обичах нея, а брат й обичаше земите ми. Предполагам е очаквал, че аз ще умра първи и ще оставя всичко на нея и короната. Сега мисля, че се кани да го стори чрез Тобин. Често говори за присъединяването му към кралските спътници.
— Но той е още малък.
— Скоро ще бъде достатъчно голям. Дори и покрай историите за болнавостта и демона, Ериус винаги е очаквал с нетърпение да запознае момчетата. Понякога си мисля, че той наистина е обичал сестра си. Въпросът е, че веднъж озове ли се в Еро, Тобин на практика ще бъде затворник. — Риус се навъси към брошката. — Видяла си какво е в града. След като се озове в двореца, ще можеш ли пак да го защитаваш?
— С цялата си душа, милорд — увери го Айя, тъй като не се осмели да разкрие внезапното съмнение, което изпита. Подобно на шепа зарове, бъдещето на Тобин все още обгръщаше всички възможности.
Щастливи бяха седмиците, последвали идването на Ки. Аркониел така и не разбра какво е казала Айя на херцога при посещението си, но скоро след това Риус се завърна и обеща да остане до рождения ден на Тобин. И, което беше по-добре, херцогът отново приличаше на себе си. Похвали обновлението на дома и покани Аркониел да придружава него и Тарин на лов. Неразбирателството между двамата приятели бе загладено.
Херцогът остана доволен и от Ки и похвали Тарин за обучението, което бе предоставил на новото момче. Когато Тобин коленичи пред баща си на десетия си рожден ден и помоли Ки да бъде негов оръженосец, Риус с готовност даде разрешение и позволи на момчетата да положат клетвата си пред Сакор в домашното светилище още същата нощ. Тобин даде на Ки една от най-хубавите си фигурки, изобразяваща кон, окачена на верижка.
Но въпреки това Риус се държеше с Ки резервирано, което огорчаваше и двете момчета.
На рождения ден на Тобин херцогът дари Ки с нови дрехи и прекрасен дорест кон, който се наричаше Дракон.
Когато Ки се опита да му благодари, Риус отвърна:
— Оръженосецът на сина ми трябва да изглежда достойно.
Ки вече боготвореше Тобин и бе готов да предложи същото отношение и на баща му. Хладината на херцога обаче го оставяше смутен и леко объркан.
Тобин също виждаше това и му беше мъчно за приятеля му.
Само Нари и Аркониел разбираха причината за студенината на херцога, но не можеха да утешат момчетата с истината. Дори и помежду си не говореха за смъртоносната вероятност, която висеше на паякова нишка над младия живот на Ки.
Един хладен ярък следобед, няколко седмици по-късно Аркониел стоеше редом с херцога и наблюдаваше как момчетата си играят на поляната.
Тобин се опитваше да намери следите на Ки, който лежеше скрит в една плитка долчинка, обграден със заснежена трева и буренаци. По някакъв начин успяваше да скрива дъха си, но накрая се издаде, когато кракът му закачи мъртво стръкче млечка. Няколко сухи семена бяха останали и от движението му се издигнаха във въздуха като военен сигнал.
Риус се засмя.
— Свършен е.
Тобин видя и се стрелна натам, нахвърляйки се върху приятеля си. Последвалото боричкане вдигна още по-гъст облак пух.
— Кълна се в светлината, този Ки е същинска благословия!
