Върху масата й падна сянка. Подновилият се страх пръсна мислите й. Тя повдигна очи, очаквайки да види Гоначите, заобикалящи я, подготвили железни и сребърни окови, но се оказа, че е кръчмарят.
Той се настани срещу нея и й подаде малка месингова чаша. Посочвайки към брошката, мъжът се усмихна кисело и каза:
— Пийнете си. Предполагам се нуждаете от подкрепление.
— Благодаря. — Айя благодарно изпи ликьора и обърса устни с ръка, която още потрепваше. Пивничарят беше едър човек с топли кафяви очи. След хладната любезност на Гоначите дори топлотата на един непознат й носеше утеха. — Предполагам сте виждали мнозина като мен, след като се намирате толкова близо до… онова място?
— Случва се всеки ден. Изненадаха ви, нали?
— Да. Отдавна ли е това?
— Започна миналия месец. Чух, че било идея на Нирин. Подозирам, че не се ползва с почит сред колегите ви.
Нещо в поведението му внезапно придоби неискреност. Тя отново погледна в очите му и видя същата обезоръжаваща невинност, която бе зърнала в погледа на заловилия я млад маг.
Вдигайки чашата си с вино, тя го погледна с поопулени очи над ръба й.
— Много ме е страх от него, но пък той само изпълнява дълга си. — Тя не се осмели да докосне ума му, а само много предпазливо потърси магия около него. Откри я: под туниката си той носеше амулет, който предпазваше от прочитане на ума. Дебелакът беше шпионин.
По-малко от един миг й бе необходим да разбере това, но Айя побърза да се отдръпне, да не би още някой шпиониращ да я усети.
Кръчмарят продължи да я залива с алкохол и въпроси, разпитвайки за нея и изгарянията, явно опитвайки се да изтръгне нещо, което да използва срещу нея. Айя продължи с равнодушните баналности, докато той накрая не реши, че тя е дребна магьосница и при това не от най-умните. След като я покани да се отбие отново, той я остави. Айя се насили да допие противния оцет, минаващ за вино, сетне се отправи да види дали сивогърбите са оставили нещо от багажа й.
Ужасеният поглед на нейния ханджия бе достатъчно потвърждение, че действително са били тук. Тя забърза по стълбите, очаквайки да открие пълен хаос.
С изключения на липсващия символ, който бе оставила на излизане върху вратата, всичко си изглеждаше на мястото. Раницата й си стоеше върху леглото, точно както я беше оставила. Който и да бе претърсвал стаята, не беше използвал ръце. Айя затвори и залости вратата, след което поръси пясък в кръг по пода и започна да очертава нужните защитни символи, за да създаде безопасно място за заклинаване. Когато бе готова, тя седна сред кръга и предпазливо отвори ума си, дирейки някакво ехо от претърсвалите и техните методи. Постепенно в ума й изникна мъглив образ: мъж и жена, придружени от сиви гвардейци. Жената беше облечена в бяло и носеше къс жезъл от полиран червен обсидиан. Седейки на тясното легло, тя бе притиснала краищата му между дланите си и бе използвала магия…
Айя се съсредоточи върху образа, опитвайки се да различи последователностите светлина и цвят между ръцете на жената. Когато видя, дъхът й секна. Мощна търсеща магия за следи от нещо… от някого…
Айя напрегна съзнанието си, за да види устните на жената.
И тогава трябваше да положи усилия, за да сподави разтревожения си вик.
Жената търсеше момиче.
Търсеше Тобин.
Образът изчезна и магьосницата се приведе напред, отпускайки ръце върху дланите си.
— Спокойно — прошепна си сама, ала образи от видението, което бе получила в Афра, танцуваха в паметта й: кралица — стара, млада, парцалива, коронована, мъртва с въже около шията, победоносна и обкичена с гирлянди. Толкова много от останалите магьосници, с които бе разговаряла, бяха споменавали за същата визия. Безчетните нишки на съдбата още не се бяха съединили, въпреки волята на Илиор. Лакеите на краля трябва да бяха доловили някаква заплаха за трона и дори сега я търсеха.
Но пък, каза си тя, ако претърсваха и разпитваха всеки бродещ магьосник, значи нямаха представа за истината. Странната магия на Лел все още закриляше Тобин.
Тя претегли омразната брошка в дланта си, мислейки как магьосникът зад бюрото просто бе пъхнал ръка в кошницата и произволно бе изтеглил тази.
Две — бройката на близнаците, на двойствеността — повторен два пъти, като магия за призоваване. Двама родители. Две деца.
Двама магьосници — тя и Аркониел — с различни възгледи как да защитават детето.
Усмивка докосна устните й. Двама магьосници — тя и Нирин — с различни възгледи как да обединят маговете на Скала и да служат на трона.
Гоначите сигурно предвиждаха тези символи като инструменти за контрол и срам, но за Айя те бяха призив на оръжие.
Атион беше град замък, разположен на север от Еро. Бе построен на завоя на река Херон. Двете му огромни кули се виждаха отдалеч и лесно можеха да поберат хиляда души по време на обсада.
