Куклата близнак полностью

Родът на херцог Риус бе заслужил мястото си чрез сражения, ала голямото им богатство произтичаше от акрите лозя, гори и тучни пасища, пълни с коне. Някога под бдящата сянка на замъка се издигаше дребно селце, а сега там се намираше процъфтяващ град. Малкото знаци, бележещи чумни домове, бяха избелели. В продължение на цяло десетилетие Атион не беше докоснат от зараза.

От раждането на Тобин.

Айя прекоси калните улици и спуснатия мост. Отвъд стените имаше още земя, достатъчна да приюти стада с читава бройка. Освен това тук се издигаха казарми и конюшни за войските на херцога. Много от тези помещения бяха празни. Васалите и съюзниците на херцога се бяха оттеглили, за да се грижат за собствените си земи.

Оставащите войници се упражняваха или си почиваха. Ковачи и майстори на брони бяха пристъпили към шумната си работа в работилниците си край вътрешната стена. Под един навес се бяха разположили майстори на седла, които режеха кожа и поправяха такъми. От почит към краля Риус нямаше жени сред войниците си, но сред прислугата в замъка имаше такива, които бяха служили на баща му в битка. Готвачката в крепостта, където живееше Тобин, също беше една от тях. Всички те все още знаеха как да се бият и с радост щяха да го сторят, ако им бъдеше заповядано.

Айя остави животното си на едно конярче и забърза по широкото стълбище към портала. Прагът бе обграден от редици колони, подпрели изострена арка. Облачното око на Илиор бе красяло върха на тази арка откакто Атион бе построен. Но сега Айя видя, че над него е прикрепена дъбова плоскост, в която е изсечен един от по-войнствените символи на Сакор: ръкавица, която държи пламтящ меч, обвит с лаври и седеф. Личеше, че е поставена от умел майстор — някой, който не познаваше мястото, не би заподозрял, че под него се крие друг образ.

Също като с брошката, каза си Айя с тъга и гняв. Как се е стигнало до това, да изправяме самите богове едни срещу други?

Шкембестият старец със синя ливрея я поздрави, когато тя влезе в замъка.

— Откога Сакор пази този вход, Хейкън? — попита го тя, давайки му наметалото си.

— Почти девет години, милейди — отвърна портиерът. — Подарък от краля.

— Разбирам. Херцогът у дома ли си е?

— Да, милейди. В откритата галерия е. Ще ви заведа.

Той я поведе през огромната сводеста зала, редица стаи и вътрешни галерии. Атион все така бе величествен, ала славата изглеждаше помрачена, сякаш над самото здание е надвиснала тъгата на господаря му. На места работеха слуги, лъскайки и чистейки, но мебелировката и украшенията, дори ярките стени, изглеждаха по-захабени, отколкото тя си спомняше.

Някога тук ехтеше музика, примесена със смях. И търчаха деца. Тобин никога не беше виждал това място.

— Как е лорд Риус?

— Тъгува, милейди.

Откриха херцога да се разхожда сред галерия с колони, от която се откриваше гледка към градините на замъка. Ако се съдеше по прашните кожени ботуши и куртката му, той бе прекарал деня на седлото и едва наскоро се беше върнал. Млад паж вървеше след него, забравен.

Като малък Риус винаги бе изтърчавал насреща й, за да я посрещне. Сега той отпрати слугите и мълчаливо се взря в нея.

Айя се поклони и се загледа в изоставената градина.

— Лелите и чичовците ви си играеха с мен в орешака.

— Вече всички са мъртви — отвърна херцогът. — Без чичо Тинир. Чумата отне жена му, а кралят — дъщеря му. Сега се е сдобил с ново имение в северните земи.

Под тях минаха двама градинари, дърпащи количка с тор. Висок, плешив мъж в скъпа роба изникна от розовите храсти, за да ги наблюдава как работят.

При вида му херцогът сви неодобрително устни.

Айя погледна към непознатия, опитвайки се да разбере кой е.

— Имате гост?

— Неколцина.

Риус я отведе в стая, осветена от няколко лампи. Затвори вратата, а Айя я запечата, за да разговарят на спокойствие, без да бъдат чути.

— Мъжът в градината е лорд Орун, отговорник за хазната. Сигурно го помниш? — попита Риус, обикаляйки кръглата масичка, оставена в средата на помещението.

Айя остана край вратата, наблюдавайки го как крачи като притиснат вълк.

— Да, той често гостуваше по времето на баща ти. Помня, че Тарин го ненавиждаше.

— Същият. Сега се е издигнал и служи като ухо на краля. Не е човек, на чийто път да се изправиш. Слава на Илиор, Ериус не уволни главния канцлер Хайлус. Той е в състояние да спира благородниците да не се изяждат взаимно.

— Но какво прави Орун тук?

— Познавал е баща ми, а сега възнамерява да опознае мен. Този път е довел със себе си някакъв свой млад братовчед и иска от мен да го назнача да отговаря за конюшните.

— Разполага шпионите си.

— Заобиколен съм от тях. Дари ме с неколцина пажове и много красива певица, за която подозирам, че предвижда за леглото ми. Сега я няма, иначе щях да ти я представя.

Той седна и насочи уморен поглед към нея.

— Значи и ти се върна? Доста време ти трябваше.

Айя подмина забележката му.