— Ходих да посетя детето ви, милорд. Принц Тобин ви изпраща почитанията си и казва, че му липсвате.
— В името на Квартата, само ако знаеш колко ми липсва на мен!
— Тарин ме остави с обратното впечатление.
Бузите на херцога се зачервиха от гняв.
— Ненапразно казват, че лъжите се множат като червеи върху труп. През всички тези години криех тайната си от него. Сега лъжата загнои помежду ни и ни раздели.
— Защо?
Риус махна ръка към стаята, но жестът му обхващаше по-скоро целия замък.
— След като сестра му вече я няма, за да ми връзва ръцете, крал Ериус предпочита да ме държи близо до себе си. На по-голямо разстояние от Еро не ми е позволено да се отдалечавам. Дали да доведа Тобин тук, където Ериус и магьосниците му идват да гостуват, когато им скимне? Не, наместо това отпратих човека, който ме обича по-силно от роден брат. Отпратих го да бъде за Тобин бащата, който аз не мога да бъда. — Той прокара ръка по лицето си. — Поредната жертва.
Айя отиде до него и взе ръката му.
— Тарин още ви обича и поддържа обичта на детето ви към вас. Нима кралят не би ви разрешил да посетите сина си?
— Може би не, но… страхувам се. — Последните думи сякаш го задушаваха. — И двамата знаем какво е Тобин и какво ще бъде, но тя е и единственото, което ми е останало от Ариани. Никаква саможертва не е достатъчно жестока, ако това ще я държи в безопасност.
— В такъв случай ще накарате сърцето си да ми прости. Отлично знаете защо се държах настрана. — Тя извади брошката от торбица на колана си и я подметна на масата. — Дадоха ми това в Еро.
Херцогът я огледа с отвращение.
— А, да. Значките на Нирин.
Сега Айя крачеше из стаята, разказвайки му за посещението си в столицата. Тя приключи историята с претърсването, което беше видяла, и със заклинанието, което онази магьосница бе използвала.
Риус избухна в горчив смях.
— Прекалено си назад със събитията. Нирин се е превърнал в оракул и твърди, че е сънувал узурпатор, който ще свали Ериус от трона — фалшива кралица, отгледана с некромантство. Не беше достатъчно да избият невинните с кралска кръв. Сега ще търсят знаци и чудеса.
— Мисля, че е получил същото видение като мен, но го тълкува неправилно. Или го прави умишлено. Не е било достатъчно да избият момичетата наследници. Нито една от тях не е била предречената. Затова сънищата продължават. За щастие не е успял да види Тобин ясно. Мисля, че за това трябва да благодарим на магията на Лел. Но въпреки това Нирин усеща какво се задава. Затова магьосниците на Скала биват номерирани и насочвани едни срещу други.
— В името на светлината! Ако открият Тобин, преди тя да е достатъчно голяма, за да се бие, да поведе…
— Не смятам, че понастоящем ни застрашава подобно нещо. Но очевидно се досещат, че е замесена магическа защита. Защо иначе биха претърсвали по подобен начин стаята ми?
— И си убедена, че не са открили нищо?
— Не видях нищо подобно. Но рано или късно кралските шпиони ще си припомнят връзката между семейството ви и мен. Само се надявам присъствието на Аркониел в замъка да не привлече внимание.
— На никого не съм казвал за него. Дръж го далеч от града, за да не бъде вписан.
— Това възнамерявам. Нирин да е показвал интерес към детето?
— Никакъв. Разбира се, той си има Гоначи, които да ангажират вниманието му. Хубаво общество си изгражда.
— В смисъл?
Риус сплете пръсти пред коляното си и се загледа към траурния пръстен на лявата си ръка.
— Носят се слухове за тайни срещи, провеждани извън града.
— И Ериус не прави нищо? Не мога да си представя подобни слухове да останат без реакция.
— Те му служат. Или поне така смята той. Колкото и да е предпазлив за съперниците си, Нирин и следовниците му са неговото сляпо петно.
— Нищо чудно самите те да са се погрижили за това. Как ви се струва кралят тези дни? Забелязват ли се следи от майчината му лудост.
— На пръв поглед няма нищо общо с нея. Случилото се с момичетата… — Той уморено махна с ръка. — Ериус не е първият, който взема такива безскрупулни мерки, за да осигури престола си. С години Нирин му е пълнил главата със страхове за предатели и съперници, сетне си е спечелил благоволението му, отправяйки люде към ешафода. Лудата Агналейн не се възползваше от магьосници, а синът й не се отделя от своите. Нирин се перчи с „виденията“ си, но беснее срещу поклонниците на Илиор, магьосниците и всеки, осмелил се да спомене Пророчеството от Афра.
— Колко са Гоначите му?
— Някъде около двадесет. Много от тях са млади и той ги държи много изкъсо. Но пък сред кралския двор има и такива, които разпознават силата му и го подкрепят. Сред тях е лорд Орун. С всичките си тези бродения, Айя, колко магьосника успя да привлечеш към каузата ни?
— Повече от Нирин. Но позволете ми да запазя това в тайна, докато не настъпи нужният момент. Освен това знаете, че само магьосници няма да са в състояние да поставят Тобин на трона. Трябва да имаме армии. Все още ли сте склонен да поемете риска?
Лицето на Риус се превърна в мрачна маска.
