— Знаеш ли какво си мисля. Джуд? — Очите на Сабела бяха бдителни, но лицето му бе застинало неподвижно поради сериозността на играта и високия залог в нея. — Мисля, че знаеш… кой точно е Гази Байда. — Той млъкна, оставяйки изненадата да свърши своето в тишината. Не е просто някой, който иска да прекара през границата двайсет килограма стока в кашон. А ти не си просто контрабандист, на когото му е все едно каква е тя, стига да не е дрога. Не си просто някой, който се опитва да отърве кожата и иска да спечели куп пари.
Сабела взе чашата и леко духна в кафето, без да откъсва очи от Бърн. Но не отпи.
— Мисля, че познаваш Гази Байда… доста добре, Джуд. Познаваш мириса на дъха му, начина, по който възприема цвета на светлината, начина, по който опитва храната си, начина, по който мрази. Мисля, че знаеш и най-малките подробности, свързани с него. Запомнил си ги от досиетата. Знаеш кой номер обувки носи. Знаеш с кои жени е спал. Знаеш марката цигари, които пуши, и по колко цигари пуши на ден.
Бърн отпи от кафето си. Усети как по челото му избива пот. Забеляза смътни сенки зад Сабела и мъглата, пълзяща по улицата. Чувстваше се извън себе си, като душа, отделена от тялото.
Сабела повдигна брадичка в знак на потвърждение и продължи.
— Знаеш също така, че не сме открили нищо за теб, приятелю. За теб знаем, че си Джуд Телър. Художник. Контрабандист. Спал си с безброй жени. Самотник. Човек в сянка. Може би озлобен.
Сабела отпи от кафето си. Преглътна и кимна на себе си.
— Но Байда те подушва, Джуд. Усеща гнилото в теб. Не му пука, че не може да докаже някои неща. Просто знае каквото знае. Гази не е глупак.
Лицето му не се промени. Не мигаше. Гласът му бе странно спокоен, замислен и равен.
— И каква е целта? — попита Сабела. — Искат да го ликвидират? Ти ли си човекът? Ти ли си този, който ще свърши работата? Какво, моментът ли не е подходящ? Или мястото? Мексико го прави малко по-трудно, нали? Може би не трябва да изглежда като убийство. ЦРУ не иска да се забърква в скандални убийства в толкова близка страна. Значи се налага изработването на сложен план. Това иска време. Не е лесно, а?
Бърн наблюдаваше лицето на Сабела. Разбра какво става. Сабела го подлагате на проверка чрез свой собствен вариант на детектора на лъжата. Беше виждал този изпитателен и проницателен поглед много пъти на лицето на Алис — пронизващия поглед, който вижда невидимото и чете нечетливото; поглед, който прониква в главата и дори в сърцето ти и открива лъжата. След повече от двайсет години на бягство и укриване цялото същество на Сабела се бе превърнало в трептящ детектор на лъжата. Това несекващо трептящо жужене вътре в него, настроено да улавя всяка неискреност, го бе запазило жив. Бърн си спомни докладите, които беше чел за проникновените разговори между Джуд и Сабела още преди появата на Байда. Невероятно.
— Не знам — каза Бърн. — Но мисля, че тук има някакво огромно недоразумение.
Нещо в лицето на Сабела се промени едва доловимо и толкова незабележимо, че Бърн не бе в състояние да го опише. Но разбра, че Сабела току-що е получил отговора, който е очаквал през цялото време.
Сабела се наведе напред и сниши глас.
— Гази Байда предлага сделка.
Бърн преглътна. Не можа да се сдържи. Толкова се смути, че дори не се сети да отпие от кафето, за да го прикрие.
— Сделка — повтори той като ехо.
Какво общо имаше той с това? Беше изгубил ума и дума. Не бе в състояние да съчини какъвто и да било смислен отговор.
— Иска да го убиеш — каза Сабела. — Да го отървеш от мизерния му живот. В замяна ще пощади десет хиляди американци.
Джуд би го изслушал. Бърн не се съмняваше. Но той беше сигурен, както би бил и Джуд, че това си има свои те недостатъци. Ако го изслушаше внимателно, това би означавало да признае, че е този, за когото го мисли Сабела. В противен случай не би го изслушал, защото дяволски добре би проумявал, че в този бизнес да знаеш прекалено много означава да умреш.
Бърн се прокле заради неспособността си да разтълкува изражението на Сабела. Макар да си изкарваше хляба с изучаването на лица, опитът му с Алис в последно време го бе научил, че всъщност никога не е прониквал в по-дълбоките им тайни. Познаваше костите. Познаваше тъкани те и мускулите. Познаваше механиката на напрежението, структурата и еластичността. Но никога не бе преминавал тази граница. Никога не бе виждал невидимото като Алис. И като Сабела. В този момент той виждаше само, че лицето на Сабела се е смекчило, че се е променило, но това беше всичко. Не можеше нито да си обясни, нито да разшифрова скритата в него история.
Каквото и да кажеше този човек от името на Гази Байда, то би било изненада за Джуд. Никой — нито Кевърн, нито Мондрагон, нито пък онези във Вашингтон — не очакваше Гази Байда да се обърне и да застане лице в лице с врага си. И да го моли за помощ.
— Гази и аз работим заедно от дълго време, Джуд — започна Сабела. — Почти от самото начало. Запознахме се малко след смъртта на Рима Хани. Той не беше на себе си. Омразата се излъчваше от него като нажежен ореол.