Всеки ментор трябваше да се оправя сам. Някои се сприятеляваха с инженерите, отговарящи за отоплителните, вентилационните и охладителните съоръжения на дадена сграда, като по този начин получаваха достъп до тях, без да възбудят подозрения. Други проучваха системите, като че се готвеха да ограбват банка. В повечето случаи проникването в тях бе фасулска работа. Двама ментори даже започнаха работа като инженери в съответните сгради.
В края на втората седмица след завръщането на Ричард Гордън в „Тайсънс Корнър“ от дома на Пол Бърн на езерото Остин всичко по операцията на Гази Байда бе готово. Менторите търпеливо чакаха знак за действие от Гази Байда.
Във всяка от системите щеше да бъде впръскан аерозол от обикновена кутия, каквато можеш да намериш във всяка ремонтна работилница и във всеки камион по поддръжката на тези системи. Когато настъпеше уреченият час, съдържанието на една кутия с аерозолна смазка щеше да бъде впръскано през въздушните клапани на системата. Всяка кутия съдържаше пет унции фин аерозолен плутоний 240 със среден размер на частиците 3 микрона. За по-малко от две минути всички хора в сградата щяха да получат смъртоносна доза радиационно облъчване с плутоний.
Никой нямаше да разбере какво се е случило, след няколко дни хората щяха да започнат да умират. Щяха да минат още няколко дни, докато епидемиолозите уточнят причините.
Обектите бяха добре подбрани. Концертната зала „Старлайт Гранд“ в Брансън, щата Мисури в петък вечер събираше около 850 любители на кънтри музика. Болницата „Марион Сийл“ в Монтгомъри, щата Алабама, в събота и неделя вечер приемаше около 650 пациенти. Сред останалите сгради бяха конферентна зала в Денвър, танцов клуб в Лъбок, щата Тексас, старчески дом във Финикс, музикален клуб в Нашвил и средно голямо казино в Лас Вегас.
Но най-лесните обекти оставаха безлюдни до неделя сутринта. Към 11 ч. в неделя сутрин във вентилационните системи на пет големи църкви и синагоги в центъра и предградията на Оклахома Сити, Ню Орлиънс, Литъл Рок, Чарлстън и Рали щеше да бъде впръскан аерозолен плутоний.
Към обед на същия ден над седем хиляди души щяха да получат смъртоносни дози облъчване. Всички щяха да умрат.
Бе достатъчно само едно телефонно обаждане. Но „спящият“ ментор, който отговаряше за разпространяването на сигнала за действие след получаването му, чакаше напразно.
Но той не се отказваше. Като всички останали ментори, той бе избран заради качествата, които притежава. Търпението бе едно от тях.
Решен да не позволи на никого да забележи, че животът му се с променил, Бърн веднага прие няколкото поръчки, които го чакаха. На онези, които го попитаха къде е бил тези дни, той отговори, че си е взел непланирана кратка почивка, малко бягство от пренатоварения график. Нараняването на крака си обясни с падане, докато е работил по пристана. Сузана бе представена като стара приятелка от Гуернавака. Разбира се, на Дана и Филип Ло щеше да даде по-добро обяснение, но времето и приятелството щяха да се погрижат за това.
Бърн започна работа по пристана веднага щом можеше да стои на крака. Не му беше лесно да реди камъни с разкъсан бедрен мускул и отначало просто си губеше времето. Двамата със Сузана ставаха по изгрев-слънце, пиеха кафе на терасата, после обличаха банските си, слизаха до водата и започваха да мъкнат камъни до купчината, която той щеше да залее с бетон. След като слънцето се вдигнеше, те прекратяваха работа и отиваха да поплуват в заливчето.
Алис поднови посещенията си в ателието и за изненада и облекчение на Бърн тя прие присъствието на Сузана спокойно. Той се страхуваше, че най-малкото ще има период на приспособяване, но всъщност Алис я възприемаше като интересен предмет, наскоро появил се в ателието на Бърн — екзотична мидена черупка или идеално гладък речен камък. Алис обичаше да я наблюдава и да се върти около нея.
От своя страна Сузана прие съвсем нормално чудатото и жизнено момиче още от самото начало. Тя като че по-добре от Бърн схващаше смисъла на неясните брътвежи на Алис. Дори й доставяше удоволствие да им отговаря с нещо като напевно гукане на гълъб, вмъквайки по някоя и друга дума на испански, което забавляваше Алис и често я караше да се залива от смях без видима причина.
В дните, когато Алис идваше, отиваха в ателието, където Бърн работеше, а Алис и Сузана четяха и слушаха музика. Следобед двете отиваха да плуват в заливчето, докато Бърн продължаваше да работи. Понякога, когато Дана идваше да вземе Алис, тя също обличаше бански и се присъединяваше към тях, после оставаше за чаша вино.
Но късните следобедни часове принадлежаха изцяло на Бърн и Сузана. Той често готвеше на терасата по залез-слънце, после отново плуваха в заливчето, докато над езерото се свечеряваше. След това си приготвяха питиета, сядаха на шезлонгите и съзерцаваха лодките във водата на фона на пръснатите по брега светлини.