Изведнъж и двете врати се отвориха рязко и ги блъснаха обратно в стаята. Бърн залитна назад, падна върху стъпалата и се претърколи на пода пред работните маси. Алис изпищя, когато Сузана политна към нея. Двете жени се олюляха, преобръщайки столове, масичката и настолната лампа.
Мъжки глас изкрещя нещо на испански. Алис извика в отговор. Последва втори крясък на испански.
Тишина.
Главата на Бърн се удари в бетонния под в основата на стълбите и той за миг почти загуби съзнание. Вече се съвземаше, когато някой грубо го изправи на крака. Задърпаха го през ателието и го бутнаха на канапето до Сузана и Алис. В бледата светлина, струяща през стъклената стена, видя рана на челото на Сузана. Алис се опитваше да спре кръвта със салфетки от кутията на масичката.
— Добре съм — каза Сузана с леко разтреперан глас. — Ръбът на вратата…
— Las luces! — изкомандва някой.
— Искат да светнеш лампите — преведе Сузана.
— Дистанционното е на чертожната маса — каза Бърн.
— Мамка му — изрече друг глас. — Вземи го.
Внезапно Бърн застана нащрек. Паметта му се опитваше да идентифицира познатия глас и интонация.
Като се изправи, един от мъжете се приближи към него и го придружи до масата. Бърн знаеше къде е оставил мобилния си телефон и преструвайки се, че търси дистанционното, натисна бързешком точните бутони. Девет едно едно, „говори“. Девет едно едно…
Но в мига, в който докосна клавиатурата и тя светна, мъжът до него стовари ръка като ковашки чук върху телефона и го разби на парчета, които се разлепяха из тъмното ателие.
— Много умно, Джуд — каза познатият глас. — Просто включи проклетите лампи.
Бърн включи осветлението, преструвайки се, че оставя дистанционното на чертожната маса. Смаян, видя двама мексиканци с пистолети и… Мазен Сабела.
— Господи — изпъшка той, поглеждайки към Сузана, която мълчаливо се взираше в Сабела. Очите на Алис бяха огромни, но тя се владееше. Продължаваше да помага на Сузана, хвърляйки тревожни погледи към мъжете с пистолетите.
Бърн се върна на фотьойла си до канапето, криейки в ръката си дистанционното, докато минаваше край Сабела, който беше с джинси, изпоцапани обувки и риза със запретнати до лактите ръкави, както винаги. Бърн забеляза, че черният армейски часовник си е на мястото и ризата му е смачкана като онази, с която беше в Мексико Сити.
— Няма да се бавим — каза Сабела. — Просто искам да разбера дали онова, което Висенте каза на Гази, е вярно.
Той вдигна преобърнатата масичка, сложи я до фотьойла на Бърн и седна върху нея. Взираше се изпитателно в Бърн.
Бърн мълчеше. Сабела не се беше бръснал поне от два дни. Беше си пуснал козя брадичка, която изглеждаше на няколко седмици.
Сабела се наведе към него.
— Близнаци — прошепна дрезгаво той. — Той каза, че с Джуд сте близнаци.
Бърн не виждаше причина да отрича.
— Вярно е — отговори той.
Сабела продължи да го гледа. Ядосан ли беше? Какво означаваше този поглед? И какво значение би могло да има вече това, за бога?
— Много находчиво — каза Сабела и кимна, без да откъсва очи от лицето на Бърн. — Дори за ЦРУ. Да обучиш двама близнаци, да чакаш години подходящия момент, подходящата операция, в която можеш да ги използваш… Мамка му, поласкан съм.
Поласкан?
Сабела се огледа.
— Значи това е прикритието ти, а? Художник. По дяволите. Съдебен художник? Удивително съвпадение!
Тонът му бе арогантен, но всъщност само се преструваше на изненадан от дръзкия сценарий с близнаците.
— Не е прикритие — каза Бърн.
Сабела кимна, очаквайки обяснение.
— Не работя за ЦРУ.
Бърн видя, че Сабела не му вярва, но му се стори, че искрица съмнение пробягва в ъгълчетата на очите. Дори устните потрепнаха.
Бърн поклати глава.
— Аз съм съдебен художник. — Махна с ръка към ателието. — Това е животът ми. Мондрагон дойде при мен, каза, че имат нужда от мен, за да заместя Джуд за няколко дни, и това е всичко. От мен не се очакваше друго, освен няколко дни да се преструвам, че съм Джуд.
Сабела продължаваше да го гледа скептично, но и с любопитство. Знаеше по-добре от Бърн, че истината никога не е толкова проста и че всъщност често остава завинаги неразгадана.
Сабела погледна Сузана.
— А ти? Просто смени братята, така ли? Все едно с кого се чукаш, а?
Лицето на Бърн пламна. Какво, по дяволите, целеше Сабела? Защо я унижаваше? Исусе Христе!
Сузана мълчеше и го гледаше невъзмутимо, притискайки окървавената салфетка към челото си.
Сабела прикова очи върху Алис.
— Ти коя си?
Алис го изгледа кръвнишки. От драмата през последните няколко минути тя категорично бе заключила, че той е злодеят.
— Дъщеря на приятели — обясни Бърн. — Как научи за това? — Искаше час по-скоро да отклони вниманието му от Алис. — Подслушвал си стаята. Стаята на „Хардин Морена“.
Сабела отмести очи от Алис.
— Чух всичко. Как Висенте се хвали пред Гази колко умен бил, как го е следил и дебнал. — Той погледна Сузана, после отново Бърн. — Но удоволствието му не продължи много дълго, нали? — Замисли се за миг. — Ами ти? Един художник, един средностатистически гражданин, който стреля по човек като него. От упор. И го убива.
Ухили се самодоволно.