Жан се разтрепери от ужас. Думите я улучиха право в сърцето. Притисна ръце върху корема си, сякаш да защити нероденото си бебе от злата магия. Дали думите имаха силата да опишат действителността? При мисълта, че някой така точно е осведомен за най-интимните ѝ неща, я обзе чувство на пълно безсилие. Кой знаеше за бременността ѝ? За аборта? Тя си заповяда да се успокои и да размисли. На никого не бе казала, че чака дете! Знаеха само Луи и лекарят. А вероятно и камериерките, допълни тя. Спомни си, че в последно време някой едва ли не всеки ден се ровеше във вещите ѝ. Но кой? Сигурно човек от персонала ѝ. Извика в паметта си лицата на хората, които работеха за нея. Камердинерът Гийом ѝ беше дълбоко предан. Камериерките и прислужничките се ползваха с добро име, бяха дошли при нея по препоръка на приятели, а това означаваше, че се отличават с абсолютна лоялност и умеят да мълчат. С изключение на Софи, която се представи сама, спомни си Жан. Кръглото ѝ лице излъчваше такова добродушие, такава готовност да ѝ служи! Не, не допускаше камериерката да е в състояние да изнася навън тайните ѝ! Но дори да е някоя от прислужничките – на кого разказва интимни подробности от живота на господарката си? Кой я е подкупил, за да знае всичко за кралската метреса и да ѝ изпраща злобни, заплашителни писма? Човек, който я мразеше от дън душа. Отчаяна, Жан затвори очи.
Най-страшното беше, че нямаше с кого да поговори за случващото се. Не смееше да се довери даже на графиня Д'Естрад, защото приятелката ѝ не знаеше за бременността ѝ. В никакъв случай няма да каже на Луи. Оставаха само Пари дьо Монмартел и Льо Норман дьо Турнем. Но да им разкрие тази интимна тайна...
В крайна сметка Жан се довери на Абел, който я посети в покоите ѝ. Младият мъж изпадна в шок.
– Мили Боже, сестричке, това е отвратително! Как е възможно да се пишат такива неща?
Жан безпомощно вдигна рамене.
– Не знам, братко. Единственото сигурно е, че писмата идват от Двора отговори горчиво тя. – Страшно е, наистина. Живея с чувството, че не мога да имам доверие на никого.
Абел се втурна към нея и я прегърна.
– О, Жан, би трябвало да знаеш какво представлява "Версай"! Зад фасадата от учтивост и изискани маниери виреят завист и омраза. Дори да беше една от тях, щеше да ти е трудно да издържиш, а така... – той поклати глава. – Колкото и да са мили с теб, никога няма да те признаят за равна на себе си.
Да, той беше прав.
– Дали да не кажеш на мосю Колен? Той сигурно ще открие кой от слугите предава тайните ти – посъветва я Абел.
Жан кимна. И тя беше мислила за управителя си. Той се радваше на пълното ѝ доверие. Беше работил за нея още в "Етиол", управляваше финансите ѝ, назначаваше и уволняваше служителите ѝ. Жан реши да му разкрие, че някой от персонала проявява недискретност и я излага. Оттук нататък всички щяха да бъдат под тайно наблюдение.
Залата с неизмазани стени беше празна, като се изключи простата дървена пейка в далечния край, където графът остави жакета си. Без да бърза, Морпа се отправи към средата – там Фремон вече го очакваше с оръжие в ръка. Графът кимна, извади шпагата си и нападна с два бързи удара. Противникът му отстъпи умело. Оръжията се кръстосаха със звън. Двамата мъже обиколиха залата, разменяйки си бързи удари, нападаха се и отстъпваха, с лекота парирайки ударите на противника. След няколко минути спряха задъхани.
– Моите уважения, мосю граф – поздрави го Фремон, един от най-добрите учители по фехтовка, и се поклони. – Спокойно можете да излезете на дуел с най-умелия фехтовчик в Двора.
– Боя се само от вас – отговори с усмивка графът и посочи с глава ръкава на ризата си, разрязан от шпагата на Фремон.
Фремон скромно склони глава. Два пъти седмично Морпа го викаше във Версайския си дворец, за да остане във форма. Все пак беше на 44 години и възрастта му личеше. Слава богу, бе запазил гъвкавостта си и като фехтовчик можеше да се мери с най-добрите младежи. Да не говорим, че много придворни изобщо не умееха да въртят шпагата, което според Морпа означаваше упадък на нравите. Да, дуелите бяха забранени, но истинският благородник беше длъжен винаги да е в готовност да се бие за честта си.
