Морпа извади кърпичка и изтри потта от челото си. Радваше се на комплиментите на Фремон, макар да съзнаваше, че движенията му губят силата си и вече не се дуелира така добре. Въпреки разрязания ръкав обаче се намираше в блестящо настроение. Предишната вечер присъства на кралския бал и с удовлетворение установи колко напрегната изглежда маркизата. Да, тя се усмихваше и бъбреше весело с придворните, ала опитното му око веднага долови признаците на нервност. През цялото време пръстите ѝ играеха с ветрилото, погледът ѝ трескаво се плъзгаше от лице към лице. Морпа беше сигурен, че тя изпитва страх. Докато тя разговаряше с абат Дьо Берни и граф Дьо Коани, той я наблюдаваше със същата студенина, с която дебнеше уплашените подскоци на подгонения дивеч, преди да го убие. Жестовете и мимиката ѝ издаваха, че писъмцето му я е извадило от равновесие. Тази мисъл извика усмивка на лицето му. Той захвърли кърпичката и посегна към жакета си. Писмата късаха нервите ѝ. Тази малка буржоазка се ръководеше изцяло от чувствата си.
За частица от секундата Морпа си припомни как кралят отиде при любовницата си и нежно сложи ръка на кръста ѝ, но побърза да прогони тази неприятна картина. Дано Бог даде копелето им да не види бял свят, помоли се той.
Обвита в светла утринна мъгла, величествената фасада на "Фонтенбло", изработена от най-фин пясъчник и покрита с черен шифър, се издигаше към обляното от слънце небе. Даже в този час дворецът, скрит сред пищнозелени гори, впечатляваше със своята красота и елегантност.
През този октомврийски ден на 1746 г. маркиз Дьо Валфон нямаше време да се наслади на прекрасната гледка. Пришпори изтощения си кон и изкачи възвишението в луд галоп. Палтото и ботушите му се бяха вкоравили от кал и прах. Беше на път от два дни. Нощем спеше само по няколко часа, за да не припадне от умора, докато препуска. Мускулите и костите го боляха ужасно. Ала при мисълта, че маршал Дьо Сакс го е избрал да донесе на краля важна вест от Фландрия, умората му отлиташе и той изпитваше гордост и благодарност за честта да изпълни тази мисия.
Отбеляза доволно, че слънцето изгрява над измитите от дъжда покриви. Следователно щеше да пристигне навреме за церемонията по обличането.
Конят премина с последни сили по дългата алея, обградена с декоративни дървета, и влезе в централния двор. Само след минута маркизът вече се изкачваше по широкото стълбище. Първо отиде при министъра на войната. След кратък доклад двамата с граф Д'Аржансон буквално се затичаха към кралските покои.
– Ваше Величество, граф Д'Аржансон и маркиз Дьо Валфон – оповести церемониалмайсторът.
Маркизът влезе с големи крачки в спалнята, където се намираше кралят заедно с дузина лакеи, пажове и неколцина придворни.
Луи се обърна към него.
Умореното, небръснато лице и прашното палто на куриера бяха в ярък контраст с разкошната спалня, ухаеща на пудра и парфюм. Маркизът коленичи пред краля.
– Ваше Величество, нося ви вест от маршал Дьо Сакс.
Кралят устреми напрегнат поглед към пратеника. Дьо Валфон изпъна рамене и очите му засвяткаха.
– За мен е чест да съобщя, че на 11 октомври нашата славна армия разби обединената армия на австрийците и англичаните при Рокур.
Лицето на краля засия. Придворните зашепнаха одобрително.
– Изправете се, маркизе. Благодаря ви, че ни донесохте такава радостна вест – рече Луи.
От доста дни целият двор във "Фонтенбло" напразно очакваше новини от Фландрия.
Луи даде знак на лакеите да донесат стол за маркиза и го помоли да му разкаже подробно за победното сражение.
След като Шарл дьо Лорен прекосил река Маас, започна маркизът, френската пехота влязла в сражение с армията му при Року. Битката продължила дълго. Наложило се маршал Дьо Сакс да атакува вражеските войски на три места едновременно, но благодарение на гениалната му стратегия на свечеряване сражението завършило с победа на френската армия. Австрийците и англичаните дали повече от пет хиляди убити и три хиляди пленници, загубили почти всички тежки оръдия, французите пленили бъчви с муниции и много мускети. Валфон разказваше с нарастваща гордост и всички слушаха внимателно.
Луи кимна замислено.
– А колко са загубите на френската армия?
– Хиляда и петстотин мъртви и около хиляда и триста ранени, Ваше Величество.
Луи остана доволен. Маршал Дьо Сакс отново бе извоювал славна победа за Франция.
Новината за голямото сражение се разпространи в Двора със светкавична бързина. Жан също прие в покоите си Валфон почти веднага след като той излезе от спалнята на краля.
