– О, значи нямате и любовник? Простете ми откровеността, мадмоазел – вие сте извънредно привлекателна, но аз предпочитам жени с опит. Оставям на глупавите съпрузи да се занимават с девственици.
Жан се смути силно. Никой досега не се бе осмелявал да ѝ говори по този начин. Понечи да се врътне и да избяга, но херцогът посегна и я хвана за ръката.
– Не се разочаровайте. – Той се засмя тихо и нежно помилва бузата ѝ с един пръст. – Щом ви омъжат за някой глупак, ще си спомня за вас.
Тя кипна от гняв. За момент се изкуши да го зашлеви, ала навреме си спомни какво ѝ каза Льо Норман за важните делови връзки с Ришельо.
– Е, в такъв случай ми остава само да се надявам никога да не си намеря съпруг – процеди през зъби тя, събра сили и малкото останало ѝ достойнство и се отдръпна от него.
Гръмкият смях на Ришельо отекна във високия таван. Засрамена до дън душа, Жан се втурна към близката врата и излезе на балкона. Ала дори леденият въздух не беше в състояние да охлади бурята в сърцето ѝ. Гневеше се не толкова на думите на херцога, колкото на пренебрежението, което излъчваше с цялото си поведение. Обидата беше много болезнена.
Едва когато зъбите ѝ затракаха от студ, тя се обърна с намерение да влезе отново в салона, но в същия миг видя мадам Дьо Тенсен и мадам Жофрен да се приближава по коридора и светкавично се скри зад една колона. В момента нямаше никакво желание да бъбри с дамите.
– Малката Поасон е наистина възхитителна. Има чудесен глас – изкоментира мадам Жофрен, съпруга на богатия управител на кралската манифактура за огледално стъкло, която също поддържаше салон, макар и по-малък.
Мадам Дьо Тенсен кимна.
– Мосю Желиот не преувеличава. Наистина пее отлично.
Двете дами спряха пред балконската врата.
– Не е само гласът, а цялостният начин, по който поднася изпълнението си. Заслужи си овациите. – Мадам Жофрен съжалително поклати глава. – В моя малък салон няма място за подобни изпълнения. Простете ми забележката, мадам Дьо Тенсен, но моите посетители са консервативни. Немислимо е да я приема. Не и с такава майка. Да не говорим за историята с бащата – добави тя с тон, издаващ колко е шокирана. – Разправят, че щели да го обесят.
Двете жени продължиха към края на коридора. Мадам Дьо Тенсен отново кимна, този път с разбиране.
– Знам какво изпитвате, скъпа моя. Между нас да си остане – ако връзките ми с братя Пари не изискваха да проявя снизходителност, аз също щях да се замисля дали да я каня на вечерите си.
Двата женски гласа заглъхнаха, но Жан остана още дълго зад колоната. Не беше в състояние да се помръдне.
Възбудената гълчава в препълнената заседателна зала на Парламента в Ил дьо ла Сите[5] изведнъж замлъкна. Магистратите, чиито червени роби изпъкваха сред навалицата като ярки петна, престанаха да си говорят и се загледаха напред с напрегнати лица. Утихна даже трибуната за зрителите, където нямаше нито едно свободно място, и в залата стана толкова тихо, че би се чуло даже игла да падне на пода. На подиума се качи председателят на Парламента.
С огромно внимание присъстващите в залата проследиха как внушителният господин разгъна кралския бюлетин, подпечатан с Бурбонската лилия.
Пари дьо Монмартел, заел една от страничните ложи заедно с брат си Пари Дюверни и граф Дьо Сакс, затаи дъх. Обикновено в сградата на Парламента се говореше по юридически въпроси – там беше седалището на Върховния съд и на камарите. Ала достопочтената сграда беше и мястото, където се четяха кралските прокламации. Днешната представляваше особен интерес за братя Пари.
Дали ще се потвърди слухът, от няколко дни обикалящ Двора, за да стигне до тях? От ранна утрин очакваха вестта, която можеше да промени съдбините на Европа.
– Господа... – дълбокият глас на председателя прекъсна напрегнатата тишина в залата. Възрастният мъж обходи присъстващите с поглед и обяви: – Негово Величество Луи XV ни известява, че пруският крал Фридрих II не признава претенциите на Мария Терезия към австрийския трон, затова преди пет дни, на 16 декември 1740 г., пруската армия е нахлула в Силезия. Това означава, че започва война с Австрия!
Изненаданите викове на хората в залата заглушиха последните думи. Някои от присъстващите наскачаха възбудено.
– Невероятно!
– Но това е против правото и морала!
– И какво от това? Хабсбургите постъпиха по същия начин!
Пари дьо Монмартел и придружителите му с мъка си пробиха път през възбудената тълпа от парламентаристи, магистрати и стотици зрители.
– Значи е вярно. Фридрих II се е осмелил да поведе война – подхвана невярващо Пари Дюверни, когато най-сетне стигнаха до коридора и навалицата се разреди.
Пари дьо Монмартел изпъна жакета си и кимна замислено.
