Момчето в снега полностью

Кога стигна дотам? Досега винаги се контролираше. От дъжд на вятър по чашка — да, но никога чак така. Беше като изцедена гъба. Като жаден дънер. Преди няколко дни видя обява във вестник „Ве Ге“ и я прочете с интерес. Център за лечение на зависимости в Сулиа. Познаваш ли някого, нуждаещ се от помощ? Пропъди тази мисъл, когато видя Луна, задала се към него с ново питие и до него хапче.

— Да се обадя ли на Катрине, да я помоля да поеме смяната ми?

Тя се приближи и погали бузата му с топли пръсти.

— Защо?

Опита се да я фокусира, но не намери погледа ѝ.

— За да се приберем вкъщи. Искаш ли?

Къри изпъна гръб и я пропъди с жест.

— Не, не, добре съм, просто…

Единият мъж в спортно яке на бара ги изгледа.

— Сигурен ли си?

— Имаш клиенти — смотолеви Къри, правейки опит да се усмихне.

— Мога да си тръгна, само кажи.

— Добре съм — отсече той, но тя вече беше при бара.

Поднесе чашата към устните си — слава богу, вече не трепереше. Усети топлина, когато концентратът обля гърлото и стомаха му.

Не беше ял нищо.

Естествено.

Това е причината.

Не се дължеше на алкохола — понасяше го добре, просто пиеше на гладно.

Лечение ли?

Засмя се и гаврътна половин халба бира, а в това време кънтри парчето заглъхна и го замени ново.

Само че прекалено рано.

Забрави да си напълни стомаха.

Мъжът в спортно яке отново надзърна в неговата посока и на Къри му се прищя да направи гримаса, да прати идиота по дяволите, но се въздържа. Вместо това обърна поглед към прозореца, ала ненадейно съзря познато лице и се намръщи.

Алан Дал?

Мътните го взели!

Проклетият интригант от Отдела за борба с наркотиците. В момента течеше общо съвещание, а той седи тук и пиянства. Няма да мине много време, преди Мунк да узнае. Сниши се леко в сепарето, докато шпионинът пресичаше улицата, но за щастие колегата му не влезе в бара. До тротоара го чакаше кола. Алан Дал се качи в нея и, слава богу, отпрашиха нанякъде.

Ами шофьорът?

Не го ли е виждал някъде?

Порови из паметта си, ала умът му отказваше.

Все едно.

Зад бара имаше телевизор. Денонощно излъчваха новини. Балерината в езерото. Младият мъж в хотела. Говореха само за това. Две угрижени физиономии се мъдреха в студиото, докато течеше репортаж с Анете Голи. В началото не я позна, носеше полицейска униформа. Повторение от днес. На пресконференцията. Просветваха светкавици от фотоапарати, нетърпеливо се размахваха микрофони. Последва нов репортаж. За момент отново се мярнаха лицата в студиото, а после май започна предаване на живо. Къри потрепна, когато видя откъде е.

По дяволите!

Стана и се дотътри до бара.

— Увеличи звука!

— Какво?

Мъжете в спортни якета го изгледаха косо, но вече му беше все тая.

— Звукът! — повтори той и посочи дистанционното.

Най-сетне Луна разбра какво иска.

— Намираме се пред гимназия „Хедрюм“ в Ларвик — обяви жена с логото на „Те Ве 2“ на якето. — Тук, както се твърди, работи основният заподозрян от полицията.

На екрана се появи бял надпис на червен фон.

Раймон Грегер.

Мамка му.

Проклетата тамошна полиция.

Някой бе проговорил.

Мунк щеше да побеснее.

— Какво има? — попита загрижело Луна и в същия момент някъде в далечината се разнесе звънът на телефона му.

— Налага се да отида на работа — измърмори Къри и понечи да се отпусне на някой от високите столове до бара, но там нямаше нищо.

Усети как пропада и пробва да се задържи, ала ръцете отказаха да му помогнат.

— Добре ли си?

Над него се надвеси красивото лице на приятелката му, мъжете в спортни якета също станаха.

— Трябва да отива в участъка — изломоти той и се опита да стане, но и краката не му се подчиняваха.

— Ще се обадя на Катрине.

Надвисна сива сянка.

Чу се шепот.

От морското дъно.

После кънтри музиката изведнъж замлъкна и той остана да лежи сам върху студения под.